Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 17

— Колко е часът? — попитах аз. — И защо си в стаята ми?

— Часът е шест. Стани и изгрей, ти сладко слънце.

— Махай се. Не съм готова да ставам и да изгрявам.

Той ме избута няколко сантиметра, седна на края на леглото ми и отпи от кафето.

— Трябва да приключим с това, преди Анни отново да е станала неспокойна.

— Какво, по дяволите, ще правим в шест часа сутринта?

— Имам планове.

Повдигнах се и се подпрях на лакътя си.

— Ти наистина си като трън в задника.

— Аха, хората много често ми го казват. Изглеждаш секси с разчорлена коса и с полузаспали очи. Може би трябва да се мушна под завивките при теб.

— А какво стана с ранния старт?

— Това няма да отнеме много време.

— Лесно ти е да го кажеш. Изчезвай от стаята ми и сложи един английски мъфин в тостера и за мен. Идвам след минута. Също така ще ми помогнеш, ако нахраниш Боб и го изведеш на разходка.

Взех си набързо един душ, изсуших си косата със сешоара и я вързах назад на конска опашка. Облякох тениска и дънки и завърших тоалета си с пухкаво горнище с качулка.

Дийзъл разглеждаше папките на Анни Харт, когато влязох в кухнята.

— Нахраних Боб и го разходих — каза той.

— Нали не забрави да вземеш найлонова торбичка за акото му?

— Скъпа, аз не съм от типа събиращ-кучешко-ако-в-торбичка. Невъзможно е да изглеждаш корав мъжага, докато носиш торбичка с ако. А и май ще трябва да помислиш да започнеш да го храниш по-малко, защото очевидно това, което влезе в едно куче, излиза от същото куче, и това не е добре.

Взех си мъфина от тостера и надникнах над рамото му. Четеше досието на Шарлийн Клингър.

— Говорих с нея — обясних му аз. — Тя смята, че Анни е глупачка и не иска да бъде уреждана с никого.

Той прелисти папката на страницата на Гари Мартин.

— Този има въпиеща нужда от нашата помощ — казах. — За съжаление, любовта на живота му изобщо не е подходяща за него и аз наистина не искам да го свързвам с нея. Той заслужава нещо по-добро.

— От нас не се иска да променяме света — отвърна ми Дийзъл. — Трябва само да уредим нещата за Свети Валентин.

— За Гари Мартин и Лорета Флак няма да има Свети Валентин. Флак използвала кредита на Мартин в Тифани до стотинка и след това се прехвърлила на по-млекодайна крава.

— Това е безчувствено — отбеляза партньорът ми. Той взе досието на Лари Бърлю. — Какво ще кажеш за този.

— Той има някакви чувства към момичето от кафенето точно от другата страна на улицата срещу неговата месарница. Направих така, че да се съберат, така че с малко късмет, той ще е извън списъка. До последните два случая така и не стигнах.

Дийзъл разгледа и останалите досиета.

— Четвъртото досие е на някаква, която се казва Джийни Чан. И всичко, което е написано, е, че има проблем. Не изглежда Анни да я е посещавала. Няма снимка. Няма история. А петото досие е на човек, който има нужда от помощ да се ожени. Казва се Албърт Клафън.

Грабнах папката от ръцете му.

— Това е приятелят на сестра ми, с когото живеят заедно!

— Сега си спомних! — възкликна Дийзъл. — Последния път, когато бях тук, тя разбра, че е бременна.