Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 16

Приятелят ми ни запозна.

— Анни Харт, това е Стефани Плъм. Стефани, запознай се с Анни Харт.

Изправих се и протегнах ръка.

— Приятно ми е.

— Разгледахте ли досиетата? — попита ме тя.

— Да.

— Много е важно да помогнете на тези хора да прекарат един хубав Свети Валентин. А той е толкова близо. Днес е петък, а празникът е в понеделник. Разбира се, крайната цел е любов за цял живот — но истинска, тази, която е като черешката на тортата. — Тя премести погледа си към мъжа. — Всички обичаме Дийзъл, но връзките не са неговата стихия. Той се ръководи само от чистия тестостерон, а за една връзка трябва и малко естроген.

— Чист тестостерон… това би обяснило гардероба му — казах аз.

Двете с гостенката ми изгледахме оценяващо за момент мърлявата му термо риза, очуканите му ботуши и двудневна брада.

— Правилно — съгласи се тя. — Въпреки че изглежда, че на него това му стига.

— Трябва да си доволен от това, което имаш — отговори Дийзъл.

— Имам добро предчувствие за теб — каза ми Анни. — Имаш прекрасна аура. Надявам се, че нямаш нищо против нахлуването ми тук, но трябваше да се убедя сама. Наистина, вече се чувствам много по-добре. Обади ми се, ако имаш проблем. По всяко време на деня или нощта. Дала съм дума на тези хора и мразя да не си спазвам обещанията. Наистина много се постарах с Шарлийн Клингър, но в погрешната посока. Казва, че не иска мъж в живота си, но знам, че това не е истина. Тя е добър човек и заслужава да има любящ съпруг.

— Да ти предложа ли нещо? — попитах я. — Кафе? Питие?

— С най-голямо удоволствие, но обещах да не се бавя много. Може би, когато всичко се нареди, ще можем да те посетим. Знам, че си романтичка по душа.

Стрелнах с поглед Дийзъл:

— Дрънкало!

— О, не скъпа — увери ме Анни. — Той не е казвал нищо. Имам усет за тези неща. Какво ще правиш на Свети Валентин?

— Засега нямам планове. Предполагам, че двамата с Дийзъл, ще довършим нещата вместо теб.

— За бога, няма да прекараш целия Свети Валентин с него, нали?

— Честно казано, не съм мислила по въпроса.

— Това не е добра идея — отбеляза гостенката ми. — Той е разбивач на сърца.

— Нашата връзка не е такава — информирах я аз.

— Ако прекараш достатъчно дълго време в неговата компания, феромоните ще те покорят, както и… трапчинките му.

— Дийзъл има трапчинки?

— Просто не им обръщай внимание — нареди Анни. — И не се тревожи за проблема с обвързването. Веднага щом изляза от затвора, двете с теб добре ще си поговорим и аз ще го разреша. Боже мой, та отговорът е очевиден. Съвсем определено ти си подхождаш с…

И Анни изчезна.

— Тя наистина ли изчезна току-що? — попитах Дийзъл.

Той се беше излегнал на дивана.

— Не знам. Не ви гледах. Дават хокей и Рейнджърите вкараха гол.

— Божичко! — възкликнах аз. — Това беше странно.

— Аха, добре дошла в моя свят — каза той, като отново се зае с пакета чипс. — Ще ми донесеш ли още една бира?

Отворих очи и погледнах Дийзъл. Беше облечен, но небръснат и държеше голяма чаша с кафе.