Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 15

— Това е чудесно — каза. — Мога да хвана края на хокейния мач.

Настаних се до него и се пресегнах да си взема чипс. Боб спеше в спалнята, но шумът от пакета му подейства като аларма на часовник и след секунда беше буден и стоеше в очакване пред мен. Дадох му няколко парченца чипс и той се стовари на пода с глава върху крака ми.

— Бийнър не е чак толкова лош — казах аз. — Просто е разстроен. Бил е женен дълго време и съвсем внезапно жена му вече не е доволна от статуквото. Мисля си, че той би желал да оправи нещата, но просто не знае как да го стори. Не знае как да започне разговор с нея. И сподели, че според жена му, хич го няма в леглото.

— Да му даде хапче.

— Не става дума за това. Жените не ги е грижа за това. То си е проблем на мъжа.

— Аха, разбрах — каза гостът ми. — Но с хапчето щеше да е лесно. Това е само едно обикновено неудобство. Може би не трябва да го отписвам. Може би ние ще можем да го препрограмираме.

— Ние?

— На Неназованите, които са прекрачили границата, не им е приятно да ме виждат. А когато Бийнър не е щастлив, се случват лоши неща. Така че, или ще трябва да го убедиш да се успокои и да говори с мен, или ще трябва да се разправяш някъде сама с него. Изглежда не мога да проследя него, но пък мога да проследя теб.

— А какво става с изслушването и разбирането на проблема?

— Плюя на това — отвърна Дийзъл. — Това са момичешки работи. Ще се наложи ти да му го обясниш.

— Само ако ми помогнеш със случаите на Анни Харт. Отбелязах две големи нули от три случая, а и не съм убедена, че и третият ще се получи.

Мобилният на Дийзъл иззвъня.

— Да — каза той в слушалката. — И сега какво?

Изтегна се още повече на кушетката и се заслуша здраво стиснал устни.

— Аха — продължи. — Чувам те. Работя по въпроса. Изпрати по един кашон на всички от каквото, по дяволите, имат нужда.

— Е? — попитах аз, когато той затвори.

— Бийнър не може да намери Анни, затова посещава приятелите и роднините й и прави поразии.

Следващото обаждане беше от Анни.

— Работя по въпроса — повтори той. — Не мога да се доближа до него на публично място и да рискувам да зарази цяло помещение, пълно с невинни хора. — Кимна няколко пъти, докато слушаше. — Трябва да си търпелива. Имам партньор. Тя ми помага с твоите случаи, а на мен ми помага да открия Бърни Бийнър. — Още говорене от другата страна. — Не, няма да я доведа при теб. Трябва да ми вярваш.

Дийзъл затвори.

— Как ще приключи това? — попитах го. — Вярва ли ти?

— Ни най-малко. Идва насам.

— Ами Бърни? Мислех, че не е безопасно за Анни да излиза, защото Бърни може да я хване.

— Ще й помогнат — каза той. — Тя ще бъде добре.

Взех още една шепа чипс, дадох няколко на Боб и насочих вниманието си към играта. Няколко минути по-късно звънецът на вратата ми иззвъня. Дийзъл отвори вратата и въведе Анни Харт във всекидневната. Беше малко по-ниска от мен, малко по-закръглена, малко по-възрастна. Имаше къса, къдрава коса и живи кафяви очи и красиви устни. Усмихна се на госта ми и мен, като усмивката й накара в ъгълчетата на очите й да се появят бръчки. Беше облечена с червено яке с качулка, дънки, боти, а дамската й чанта беше пъхната в сгъвката на ръката й.