Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 14

— Може и да познавам някого, който да може да ти помогне.

— Не ми трябва помощ. Искам жена ми да се вразуми. Цялата тази бъркотия се получи благодарение на някой, който се опитваше да помогне. Нещата си вървяха добре, докато някаква консултантка не си пъхна големия месест нос в брака ми. Само ако ми попадне, добре ще я подредя. Това ще й е последният път, в който се бърка в нечий брак.

— Но, ако тя наистина се е опитвала да помогне…

— Тя не помогна. Само влоши нещата. — Той изгълта питието си, остави двадесетачка на бара и се изправи. — Трябва да тръгвам.

— Толкова скоро?

— Имам си работа.

— Къде отиваш? У дома ли?

Очите ми сами се насочиха към бармана, когато той взе двадесетачката и празната чаша. Секунда по-късно насочих вниманието си към Бийнър, но той вече беше изчезнал.

— Къде отиде той? — попитах бармана. — Видя ли го да тръгва?

— Видях го да става от стола, но след това изчезна в тълпата.

Оставих парите на бара и излязох навън при Дийзъл.

— Изчезна — казах аз. — Говорихме си, след това той се развълнува нещо и духна.

Спътникът ми се беше облегнал на колата ми.

— Видях го за секунда, докато излизаше през вратата. Няколко човека излязоха заедно с него и той някак си изчезна зад тях, преди да мога да го проследя. — Дийзъл се отблъсна от колата, отиде от страната на шофьорското място, настани се зад волана и завъртя ключа. — Да тръгваме.

— Чакай малко. Това е моята кола. Аз карам.

— Всички знаят, че мъжът кара.

— Не и в Джърси.

— Особено в Джърси — отговори той. — Нивото на тестостерон в Джърси е с петнадесет процента по-високо, отколкото във всеки друг щат.

Четвърта глава

Все още беше рано, затова се отбихме до супермаркета на път за вкъщи.

— Ще вземаме ли количка? — попита Дийзъл. — И нея ли ти ще я караш? — Ако не бутам аз количката, ще трябва да се откажа от топките си.

Половин час по-късно, разтоварихме покупките си върху лентата на касата и той подаде кредитната си карта на касиерката.

— Леле, това е доста храна — изкоментира жената.

— Човек трябва и да се храни — отговори й моят спътник.

Хвърлих едно око на картата.

— Върху картата няма име на банка — прошепнах на Дийзъл.

— Това е Неназоваема карта — отвърна той. — Валидна е в три слънчеви системи.

Бях почти напълно убедена, че се шегува.

Натъпках и последното парче храна в кухнята си… месо за готвене, бира, сирене, фъстъчено масло, гевречета, сладолед, зърнени закуски, мляко, портокалов сок, ябълки, банани, хляб, крема сирене, кафе, още бира, крекери, бисквити, чипс, салца, моркови, ядки микс и един Господ знае още какво.

Дийзъл взе един пакет чипс и бира със себе си във всекидневната и включи телевизора.