Читать «Спектър (Всеки ловец иска да знае (роман в седем части, със седем пролога и един епилог))» онлайн - страница 16

Ернесто кимна.

— Отдавна ли е напуснала Земята?

— Преди три дни.

Мартин кимна. По-зле, отколкото ако го бяха потърсили незабавно… но поносимо. Макар че се бяха опитали да го намерят — още в събота… Впрочем, не особено настойчиво.

— Трябва да си изясня нещо, преди да взема решение.

Ернесто не възрази.

— Какви са отношенията ви с дъщеря ви?

— Добри — отговори Ернесто без никакво колебание. — Е, случва се да имаме спорове… Но вие разбирате, че съм избавен от редица обикновени житейски проблеми. Искаш нови парцалки — моля. Искаш цяла нощ да слушаш музика — никой няма да каже нито дума… Когато строиха къщата, поръчах добра звукоизолация. Отдих, учене — всичко е както трябва.

— Разбирам — съгласи се Мартин. — А обикновените човешки отношения? Да поговорите откровено, да й разрешите да отиде на нощен клуб, да доведе вкъщи приятеля си?

— Повярвайте, аз съм добър баща — каза Ернесто с лека гордост. — Разговаряме, пускам я, разрешавам. Може да поспоря, да я посъветвам, но ако не успея да я убедя, се примирявам.

— Забележително — отговори Мартин с разбираемо недоверие. — Какво пък… а какво е отношението й към вашия бизнес?

— Бизнесът ми е напълно законен — отвърна Ернесто, отново не без гордост. — Всеки сериозен бизнес е грозно нещо, но аз няма от какво да се срамувам. Не съм бандит, търгуващ с дрога, или собственик на бардаци. И дъщеря ми не се срамува от мен, ако питате за това.

— Тя посъветва ли се с вас, преди да потегли на своето… пътешествие?

— Не — отговори Ернесто.

— Това не ви ли се струва странно?

— Не. Имали сме разговори за Портала и аз обясних на Ирина, че трябва да бъде внимателна с услугите, предлагани от пазителите, и да се възползва от тях едва когато натрупа жизнен опит и придобие увереност в собствените си сили. Тя не се съгласи. Обича пътешествията, а има ли по-хубаво пътешествие от преминаването през Портала? Ще ви кажа честно, Мартине, не изключвам възможността след два-три дни да се върне сама. Но не искам да рискувам.

— Ще трябва да огледам стаята й, личните й вещи — каза Мартин.

Ернесто се навъси, но все пак кимна.

— Заплащането?

— Посочете сума — отвърна с лекота Ернесто. — Знам какви са тарифите ви, те не ме притесняват.

Лоша работа! Мартин се опитваше да измисли поне една разумна причина да откаже — и не намираше основания. Приятен човек. Лекомислена дъщеря. Добри пари. Нямаше за какво да се хване. А ако се стигнеше до сериозни разговори, неговите покровители нямаше да го разберат. Щяха да кажат: „Сериозен човек, с разбирания… закъсал го е, трябва да му се помогне, Мартине.“

Всички тези мисли проблеснаха в съзнанието му и се смениха от нещо като недоумение. Защо искаше да откаже предложението? Беше се съгласил да тръгне на лов след счетоводителя убиец, рискувайки да получи някой куршум и да изцапа собствените си ръце с кръв. А сега трябваше просто да върне една девойка вкъщи.

— Нещо в тази работа не ми харесва — призна Мартин. — Честна дума.

Ернесто разпери ръце — знак, че с нищо не може да помогне.