Читать «Спектър (Всеки ловец иска да знае (роман в седем части, със седем пролога и един епилог))» онлайн
Сергей Лукяненко
Annotation
Сергей Лукяненко е един от най-известните руски писатели фантасти. Автор е на успешните поредици за Патрулите, Дълбината и Звездната сянка. Носител е на множество награди, включително и за най-добър европейски фантаст, а по книгите му са заснети и два мултимилионни филма.
Мартин „Скитника“ Игориевич води изпълнения с вълнение и опасности живот на междузвезден частен детектив. Използвайки мрежата от Портали, предоставена на човечеството от мистериозните извънземни пазители, той обикаля познатата Галактика, защитавайки интересите на своите клиенти.
Задачата, която получава от тайнствен непознат, е на пръв поглед проста — да открие изчезналата му седемнадесетгодишна дъщеря Ирина и да я върне при семейството й.
Ситуацията обаче се оказва далеч от рутинна и Скитника се впуска в най-важното, опасно и вълнуващо пътешествие на живота си. Каква е тайната на живота във Вселената, възможен ли е Галактически Апокалипсис, каква е ролята на пазителите и знаят ли те за нея… отговорите ще се окажат съдбовни за всички раси в Галактиката.
Ирина Полушкина. Каква е тайната на това толкова необикновено обикновено момиче? Какво цели и ще успее ли да го постигне? Защо продължава да умира? Мартин ли е виновен, или съвсем други сили са съсредоточили вниманието си в нея? Защо има седем копия — нарочно ли е това, или е просто шега на съдбата? Колко Ирини трябва да умрат и умират ли те наистина? И дали всъщност това има значение? Или ще се окаже просто закачка, чиято цел е да прикрие зараждащата се война с пазителите, чийто роден свят е открит и може да бъде нападнат? Имат ли пазителите истинско знание, или са просто млада раса намерила, играчките на боговете?
Ами ако има божественост за всички даром, така че никой да не бъде пренебрегнат, дали ще е лесно да си Бог?
Сергей Лукяненко
Част първа
Пролог
1.
2.
3.
4.
5.
Част втора
Пролог
1.
2.
3.
4.
5.
Част трета
Пролог
1.
2.
3.
4.
Част четвърта
Пролог
1.
2.
3.
4.
5.
Част пета
Пролог
1.
2.
3.
4.
5.
Част шеста
Пролог
1.
2.
3.
4.
5.
Част седма
Пролог
1.
2.
3.
4.
5.
Епилог
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
Сергей Лукяненко
Спектър
Всеки ловец иска да знае
(роман в седем части, със седем пролога и един епилог)
„Всеки ловец иска да знае…“ са началните думи на изречението „Всеки ловец иска да знае къде е фазанът“, на руски: „Каждый Охотник Желает Знать Где Сидит Фазан“. Това е мнемонична фраза, с помощта на която руснаците запомнят имената на цветовете в спектъра — всяка от думите в изречението започва с първата буква от руското наименование на съответния цвят: к — красный (червено), о — оранжевый (оранжево) и т.н. В оригинала на романа „Спектър“ всяка от седемте части започва с дума от горното изречение: първа част с „каждый“, втора част с „охотник“ и т.н.
Част първа
Червено
Пролог
Всеки от времето на Александър Сергеевич1 насам знае, че да се навестяват възрастните роднини, е ако не неотменим дълг, то поне задължение на възпитаните хора. Мартин не пренебрегваше това. Освен учтивостта на него му беше и приятно да види чичо си, да поседи с него в кухнята на чашка кафе и да поговори за нещо дребно, незначително, или напротив — за философски проблеми, които човечеството до момента не е разрешило. В редовните посещения имаше още една малка човешка радост — в много компании вече се обръщаха към Мартин по бащино име, което той никак не обичаше. А и как един руски човек да обича такова нелепо съчетание — Мартин Игориевич? Но чичо му никога не се обръщаше към него по бащино име и изобщо нямаше такова намерение. Когато беше в добро настроение, му казваше Март, а когато беше в лошо (което, между другото, не се случваше често), го наричаше жлъчно Идън. Явно преди малко повече от трийсет години между бащата и чичото на Мартин беше избухнал някакъв лют роднински скандал по повод името му. Чичо му беше заклет ерген, на въпросите относно децата отговаряше с „не съм запознат“, но кой знае защо смяташе за свое законно задължение да взема възможно най-пълно участие в живота на племенника си. Всъщност той беше загубил само една битка — тази по повод името, — но пък по всички останали въпроси винаги успяваше да наложи позицията си. Понякога Мартин му беше благодарен от все сърце за това — например за провалените планове да го учат още от бебе да свири на пиано, за разрешението да тръгне на многодневен поход или да отиде с приятели в Петербург на автостоп. Всички опити на родителите му да спорят с чичо му завършваха с тежък поглед изпод вежди и с въпроса: „Вие мъж ли възпитавате, или естраден певец?“ Той никак не обичаше естрадата, а от всички певци уважаваше само Кобзон и Леонтиев, като дори за тях добавяше виновно: „Заради гласа и характера“.
