Читать «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 159

Добрали се до нея невредими, те изпитали голяма радост от пристигането си в тази страна, разположили се на морския бряг и се отдали на пищно празненство.

На другия ден двамата сина на Мордред научили, че Ланселот е стъпил на техния бряг и води със себе си многобройна войска. Тази новина ги изплашила, защото се боели от него повече от всеки друг. Двамата се посъветвали какво да правят, и решили да влязат в сражение на открито поле с него. Оставяли на Господ Бог да дари победата, на когото Сам пожелае: инак предпочитали да умрат в сражението, а не да бягат от единия край на страната до другия.

Тръгнали тогава да изпълнят своите намерения и събрали хората си в Уинчестър. За целта успели да принудят всички благородници в кралството да им дадат клетва за вярност.

Събрали веднъж войската си, един вторник на сутринта те напуснали Уинчестър. Съгледвач веднага им съобщил, че Ланселот се придвижва насреща и че разстоянието помежду им не е повече от пет английски левги; затова можело да се очаква, че ще влязат в битка някъде около третия час на деня.

197. Смъртта на Гениевра. Битката при Уинчестър

Получавайки тези новини, те отговорили, че очакват Ланселот с непоколебим дух и ще се бият с него, защото не е възможно да избегнат сражението. Сетне слезли от конете, за да им позволят да си поотдъхнат.

От своя страна Ланселот продължавал да се придвижва заедно със своята свита. Ала бил много натъжен, защото в деня, в който предстояло да се състои битката, до него достигнало известието, че дамата на сърцето му, кралица Гениевра, е починала преди три дни. Никога благородничка не била постигана от по-красив край, не се обръщала към Господ Бог с по-искрено покаяние и не отправяла към Него по-красноречиви благодарности. Вестта за смъртта й силно опечалила Ланселот.

Ето защо той вървял към Уинчестър, изпълнен с горчивина и болка. Когато застиналите в очакване неприятели го видел и да се приближава, те се качили на конете и предприели нападение срещу него. В този сблъсък бихте могли да видите много рицари да умират, хвърлени от своите коне, много коне да бъдат избивани и много жребци да препускат на воля, докато господарите им лежат проснати на земята, а душите им една подир друга напускат телата им.

Битката продължила до деветия час, тъй като в нея и от едната, и от другата страна участвали много бойци. Към деветия час старшият от двамата сина на Мордред, който се наричал Мелехан, с дебело късо копие в ръка, завършващо със силно наточено желязно острие, се втурнал срещу Лионел, пришпорвайки яростно коня си. Летейки в пълен галоп, той успял да го удари толкова силно, че въпреки щита и ризницата пронизал гръдта му от край до край. Блъскайки го с цялата си мощ, той го хвърлил на земята и при падането копието се счупило по такъв начин, че желязото останало в тялото му заедно с част от дървената дръжка.

Крал Боорт, който станал свидетел на този удар, веднага разбрал, че брат му е смъртно ранен. От голямата болка, която изпитал, имал чувството, че всеки миг ще умре. Ала успял да събере сили и с меч в ръка да се устреми към Мелехан. Нанесъл му с обичайната си сръчност толкова мощен удар по шлема, че разцепил и него, и главата му чак до зъбите. Сетне изтеглил меча от раната и хвърлил противника си мъртъв от коня.