Читать «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 161

Щом го видял на земята, Ланселот се затичал към него и му нанесъл удар с меча по главата, който проникнал чак до зъбите. Гор се свлякъл на земята, хванат в прегръдката на смъртта. Ланселот дори не се обърнал, а препуснал с голяма бързина, смятайки, че се връща към своите, а всъщност се отдалечавал все повече и повече от тях, навлизайки в най-дълбоките горски дебри.

199. Ланселот се изгубва в гората

Ланселот толкова се отклонил, търсейки наслуки правилния път, че след часа на вечернята се озовал в местност, в която нямало жива душа. По някое време забелязал, че откъм Уинчестър идва пеша един слуга. Попитал го откъде идва. Младежът помислил, че Ланселот е избягал от битката рицар от кралство Логрия.

— Сеньор — казал му той, — идвам от битката, в която нашите имаха гибелен ден, защото, доколкото ми е известно, нито един от тях не успя да се спаси. Затова пък противниците им скърбят за крал Лионел.

— Какво? — извикал Ланселот. — Нима Лионел е убит?

— Да, сеньор, лично аз го видях мъртъв.

— Какво нещастие! — възкликнал Ланселот. — Та той беше толкова благороден и храбър рицар!

Сетне се разридал с горчиви сълзи, толкова обилни, че цялото му лице било мокро под шлема.

— Сеньор — обадил се по някое време младежът, — вече е късно, а ти си далеч от всякакво селище или място за пренощуване. Къде мислиш да прекараш нощта?

— Не знам, малко ме вълнува къде ще легна да спя.

200. Ланселот пристига в отшелническата обител

Така, преизпълнен с мъка, той продължил да язди, накъдето му видят очите, през цялата нощ, без нито за миг да улучи правилната пътека. На сутринта се натъкнал на някакъв скалист хълм, върху който се намирала самотна отшелническа обител. Насочил тогава коня си в тази посока, тъй като искал да разбере кой живее по тези места, и се изкачил по стръмна пътека, водеща към усамотено място и стар параклис край него.

Пред входа му той слязъл от коня, снел шлема си и влязъл в светия дом.

Пред олтара заварил двама отшелника в бели роби с вид на свещеници, каквито всъщност и били в действителност. Ланселот ги поздравил, а те отвърнали на поздрава му. След като се загледали в лицето му, и двамата се затичали с протегнати към него ръце, разцелували го и изразили голямата си радост от пристигането му. Ланселот ги попитал кои са.

— Нима не ни познаваш? — възкликнали те учудено.

Тогава той се загледал по-внимателно в лицата им и разпознал в единия архиепископа на Кентърбъри, положил преди време големи усилия, за да помири крал Артур и кралица Гениевра*. Другият бил братовчед му Блеоблеерис. Ланселот много им се зарадвал и ги попитал:

— Драги сеньори, а кога се озовахте на това място? Щастлив съм, че отново се намирам сред вас.

Те отговорили, че са пристигнали след гибелния ден на битката при Солсбъри.

— Можем само да кажем, че от всички наши другари от Кръглата маса живи бяха останали само крал Артур, Жирфлет и Лукан Виночерпеца, но не знаем какво е станало с тях. По волята на случая се озовахме на това място. Тук намерихме един отшелник, който ни прие при себе си. После той предаде Богу дух, а ние останахме в обителта след него. Оттук насетне, стига това да е угодно на Господ Бог, ще посветим остатъка от живота си в служба на нашия Господ Иисус Христос и ще Го молим да прости греховете ни. А ти, сеньор, какво ще правиш, след като досега бе най-добрият рицар на света?