Читать «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 157

— Трябва да постъпиш, както ти заповядвам. Заминавай бързо, заклевам те в името на приятелството, което имаше между нас.

Пред тази така блага и човечна молба Жирфлет отстъпил:

— Господарю — казал той, — ще направя, каквото искаш от мен, но с неизразима тъга. Кажи ми само, моля ти се, мислиш ли, че ще те видя отново един ден.

— Не — отвърнал му кралят. — Можеш да бъдеш сигурен в това.

— И къде мислиш да отидеш, господарю?

— Това вече няма да ти кажа — бил отговорът на крал Артур.

Давайки си сметка, че няма да изкопчи нищо повече от него, Жирфлет се качил на коня и се разделил с краля. В този миг от небето завалял проливен дъжд — едно забележително знамение — и продължил, докато Жирфлет не се качил на хълм, отстоящ на около половин левга от мястото, където лежал кралят. Там той се спрял под едно дърво в очакване дъждът да спре, и се загледал в посоката, където бил оставил Артур. Тогава видял как от морето пристига кораб, пълен с дами. Щом пристанал на брега, точно до мястото, където се намирал кралят, дамите се приближили към борда му. Първата от тях държала за ръка Моргана, сестрата на Артур. Тя започнала да зове краля, канейки го да се качи на кораба. Като забелязал сестра си, той станал от мястото си и се качил на кораба, носейки доспехите си и водейки коня си за юздата.

Жирфлет, който проследил случилото се от билото на хълма, тръгнал да се връща обратно, препускайки в пълен галоп, додето не се озовал на морския бряг. С пристигането си различил крал Артур, който стоял сред дамите, разпознал и феята Моргана, с която се бил срещал няколко пъти. Тогава корабът се отдалечил на повече от осем изстрела с арбалет. Разбирайки, че е изгубил завинаги своя крал, Жирфлет слязъл на брега и се отдал изцяло на болката си. В това състояние останал там през целия ден и цялата нощ, без нито да яде, нито да пие.

194. Гробът на крал Артур

На сутринта, когато започнало да се развиделява, слънцето изгряло, а птичките подхванали своите песни, натъженият Жирфлет се качил на коня и напуснал тези места, яздейки, додето не се озовал в близка горичка.

В нея живеел един отшелник, когото Жирфлет познавал. Отишъл той в обителта му и останал при него в продължение на два дена, чувствайки се болен от непоносимата скръб, която изпитвал. През това време разказал на отшелника какво се случило с крал Артур.

Два дена по-късно се разделил с него и се отправил към Черния параклис, за да разбере дали вече са погребали Лукан Виночерпеца. Пристигнал там около пладне и слязъл от коня пред входа на параклиса, завързал животното за едно дърво и влязъл вътре.

Още с влизането си забелязал пред олтара две много красиви и богато изработени гробници, ала едната била по-разкошна от другата. Върху по-бедната се четял следният надпис:

Тук лежи Лукан Виночерпеца, когото крал Артур задуши под тежестта на тялото си.

На по-красивата гробница надписът казвал:

Тук лежи крал Артур, който благодарение на своята храброст подчини дванадесет кралства.