Читать «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 160

Като го видял проснат на земята, той се втренчил в него и извикал:

— Вероломен предател, твоята смърт е за мен само частично изкупление за нещастието, което ми причини, защото изпълни сърцето ми с болка, която никога няма да секне.

Втурнал се след това към неприятелите, врязал се в най-ожесточения кипеж на схватката и се заел да поваля и убива всеки, който му се изпречвал, карайки враговете да изгубят ума и дума.

Като видели крал Лионел да пада покосен, рицарите от Гон слезли от конете, за да го поемат на ръце и да го отнесат под един бряст встрани от бушуващата битка. Разбирайки, че е смъртно ранен, те били много натъжени, но никой не смеел да се разплаче открито, защото се боял неприятелите да не го забележат.

198. Смъртта на синовете на Мордред

Така започнала битката, страшна и жестока, продължила до деветия час с променлив успех и за едната, и за другата страна, така че било трудно да се определи коя от тях има предимство.

След деветия час в битката влязъл Ланселот. Той се насочил срещу по-малкия син на Мордред, когото разпознал по доспехите, защото носел същите оръжия като баща си. Тласкан от смъртна омраза, Ланселот с меч в ръка се устремил срещу него. Противникът му не понечил да избяга, а още щом го видял да идва, размахал насреща му своя щит. Ланселот го ударил с всичка сила, разцепвайки щита му чак до дръжката и отсичайки същевременно дланта, с която той го държал. Усещайки се ранен, неприятелят му хукнал да бяга, ала Ланселот го настигнал толкова бързо, че той нямал възможност да се защити. Ударил го тогава с такава мощ, че главата му заедно с шлема отхвръкнала на половин хвърлей копие от тялото.

Като видели, че след брат му и той си е намерил смъртта, войниците от неговата войска не знаели вече на кого да се уповават и потърсили спасение в бягството. Отправили се към съседна гора, намираща се на по-малко от две английски левги от полесражението. Противниците им се хвърлили да ги преследват, тласкани от натрупаната омраза, и започнали да ги посичат като диви животни. Ланселот също вървял, покосявайки де когото срещне с такава злост, че оставял след себе си пътека от хвърлени на земята тела.

Продължавайки да се вихри по този начин, той се натъкнал на граф Гор, чийто вероломен и предателски нрав добре познавал, защото бил причинил много неприятности на най-видните благородници. Щом го съгледал, той извикал:

— Ха! Предател! Време е да си отидеш от този свят! Сега вече няма спасение за теб!

Граф Гор се обърнал и видял как Ланселот го заплашва и преследва с меч в ръка. Разбрал той тогава, че е загубен, ако Ланселот успее да се добере до него. Затова скочил на коня си и напуснал в бесен галоп бойното поле. Той имал добър кон, но жребецът на Ланселот бил по-бърз. Преследването започнало и продължило около половин левга в гората. Тогава конят на графа паднал мъртъв от изтощение под своя ездач.