Читать «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 158

Жирфлет прочел този надпис и се строполил в несвяст върху гроба. Като дошъл на себе си, той целунал благоговейно гробницата и се отдал на скръбта си. Останал там чак до вечерта, когато се появил свещеникът, отслужващ литургиите в параклиса. Жирфлет го попитал:

— Отче, вярно ли е, че крал Артур е погребан тук?

— Да, вярно е, драги приятелю — отвърнал отшелникът. — Тленните му останки бяха донесени тук от едни непознати за мен дами.

Жирфлет веднага разбрал, че това били същите дами, които го взели при себе си на кораба. Тогава заявил, че щом неговият господар е напуснал този свят, и той не ще остане повече в него, след което помолил отшелника да го приеме в своята обител.

195. Двамата сина на Мордред

Така Жирфлет се замонашил и започнал да служи в Черния параклис, но не задълго, защото надживял крал Артур само с осемнадесет дни.

Докато Жирфлет пребивавал в отшелническата обител, наоколо се появили двамата сина на Мордред, които били оставени от баща си в Уинчестър със заръка да охраняват града. Двамата били храбри рицари. Веднага щом узнали за смъртта на своя баща, както и за кончината на крал Артур и на другите благородници, загинали в битката при Солсбъри, те извели всички стражници от Уинчестър, за да присвоят земите в цялата околност. В тези свои деяния те не срещнали никаква съпротива, защото всички доблестни рицари от страната загинали в битката между Артур и Мордред.

Що се отнася до кралицата, когато узнала за смъртта на крал Артур и за безчинствата на братята, тръгнали да присвояват страната, тя се уплашила да не я убият, в случай, че се доберат до нея. Затова и побързала да надене монашеските одежди.

XII

Битката при Уинчестър

196. Ланселот пристига във Велика Британия

Докато се разгръщали тези събития, един вестител от Логрия намерил Ланселот в град Гон и му донесъл новини за Артур, разказвайки му как е загинал в битката и как впоследствие двамата сина на Мордред са сложили ръка върху цялото кралство. Тези новини причинили на Ланселот неизмерима мъка, защото обичта му към крал Артур наистина била голяма. Не по-малка била и мъката на всички храбри рицари в Гон.

Тогава Ланселот, тласкан от голямата ненавист, която бил затаил към Мордред и синовете му, се посъветвал с двамата крале как да постъпи с предателите и узурпаторите.

— Сеньор — отвърнал Боорт, — ще ти кажа какво ще направим: ще съберем всичките си хора отблизо и отдалеч, а после ще тръгнем на поход и ще преминем във Велика Британия. Щом пристигнем там, не тръгнат ли синовете на Мордред да бягат, това ще означава, че ги чака сигурна смърт.

— Сеньор, наистина ли си на това мнение? — попитал Ланселот.

— Сеньор, не виждам как другояче можем да си отмъстим.

Свикали те своите хора от кралство Беноик и кралство Гон, така че само за петнадесет дни събрали повече от двадесет хиляди души — пехотинци и конници. Сборното им място било град Гон.

Кралете Боорт и Лионел, придружени от Ланселот и Хектор, потеглили на път със своите свити и напуснали Гон, отправяйки се към морето. Там намерили очакващите ги кораби, на които те побързали да се натоварят. Вятърът бил попътен и затова още същия ден стъпили на британска земя.