Читать «Смъртни врагове» онлайн - страница 4

— И какво ще стане, ако не го намерим тук? Ако нещо се обърка? Какви са резервните планове?

Жената спря да се разхожда и застана до един от прозорците.

— Изхарчили сме милиони и безкрайно много човекочасове, за да осъществим контакта — каза тя с напевен, аристократичен акцент от Южна Каролина. Беше впечатляваща жена — може би едно от най-известните лица в Америка напоследък. Тя скръсти ръце пред гърдите си и отново се вгледа в града, който така и не се бе научила да харесва.

— Това е еднократна възможност — допълни след малко тя, — ако не се справим с тази операция, няма да има нужда от резервен план.

— Откога ФБР провежда подривни операции с военни екипи в страни от Третия свят? — попита Джейн. Тя беше престанала да наблюдава колибите и като че ли се бе съсредоточила върху ярката пеперуда, наричана „Лястовича опашка на Милон“. — Имам предвид, че всички вие, момчета, следвате правилата, а не ги нарушавате, нали?

— Правилата се променят — рече Джеръми невъзмутимо. После избърса дъждовните капки от ръба на платнената си шапка и огледа местността пред себе си, като се опитваше да си представи как ще изглежда операцията, когато и ако приключи. Според кратката инструкция Махар трябваше да пристигне в този изолиран лагер някъде преди смрачаване. Предишните опити да бъде заловен или убит се бяха провалили заради лошото разузнаване и корумпираните индонезийски служители, но сега се позоваваха на нов източник. Наричаха го с кодовото име „Парсифал“. Той беше вътрешен човек от „Джамия Исламия“ и вече беше издал четирима от помощниците на Махар. Това бе принудило оцелялата част от ръководството да потърси убежище в джунглата.

— Убивал ли си някого досега? — попита редник Джейн.

Джеръми се опита да са раздвижи, без да става. Около тях дишаше първобитната джунгла. Бяха се набутали в едно от най-непроходимите места на света — царство на сенките, призраците и мизерията. Ако не беше лабиринтът от пътечки, различавани само от туземците, това място можеше завинаги да си остане последната връзка между цивилизацията и каменната ера.

— Мислех, че вие от ЦРУ знаете всичко — отговори накрая Джеръми. — Нямаш ли някакво досие за мен, или нещо такова?

Тя се засмя високо.

— Не се надценявай. Имаме време само за терористите, деспотите и гостите на радиопредаванията — рече тя. — А и не сте ли вие, федералните, истинските спецове по досиетата? Или и те са набутани в някой дрешник в Западна Вирджиния, заедно с вечерните тоалети на Хувър?

Джеръми сдържа усмивката си.

— Дрешник ли? Като онзи, в който Саддам скри всичките си оръжия за масово унищожение, които твърдяхте, че притежавал преди войната?

Тя го погледна сериозно.

— Евтин удар. Това, което изпратихме в Белия дом, и това, което политиците казаха на света, са две напълно различни неща и ти отлично знаеш, че…

— Чакай, чакай… — прекъсна я Джеръми. — Какво, по дяволите, става? Провери северозападното направление.

Снайперистът прилепи око до оптическия мерник и се втренчи в нещо съвсем необикновено. Джейн също вдигна полевия си бинокъл.