Читать «Смъртни врагове» онлайн - страница 6
Кристофър Уиткомб
— Да започваме — прошепна Джеръми. — Няма време за губене.
— По дяволите, това променя всичко! — рече жената, която не откъсваше поглед от екраните.
— Всичко е наред — увери я Траск. — Те могат да се справят.
Организаторите на мисията бяха предвидили практически всичко — от медицински екипи за въздушна евакуация до визуални ориентири на терен, в случай на нарушени комуникации. Нямаше значение колко души щяха да се появят в това забутано място — инструкциите позволяваха незабавна употреба на смъртоносна сила без предупреждение от момента, в който възникнеха съмнения за залавянето на Махар.
— Не ме интересува дали са пет, или петдесет. Трябва да отстраним Махар — изръмжа шефът. Всъщност нас ни интересува единствено той.
Някой не му отговори. Присъстващите бяха наблюдавали достатъчно битки срещу тероризма, за да знаят, че вината никога не се носеше от един-единствен човек, колкото и важна фигура да беше той за терористите.
— Ти се заеми с Банджо мен — рече Джейн.
Джеръми знаеше плана. Трябваше да се заеме с пазача, застанал най-близо до колибите, а един „тюлен“ трябваше да обезвреди Кастро — другия външен караул. След като двамата постови бъдеха повалени, петимата от основния екип щяха да излязат от джунглата и да извикат на Махар да се предаде. Ако терористът помръднеше — ако направеше дори едно-единствено движение — Джеръми и снайперистът от другата страна на полянката трябваше да елиминират „целта на преследването“.
— Какво ще правим, ако се върнат обратно в джунглата? — попита редник Джейн.
— Те няма да се върнат в джунглата — отговори Джеръми, като се опитваше да остане неподвижен. Сега можеше да му помогне само Фриц Лотшпайх — неговият стар партньор. Той не знаеше нищо за индонезийските пеперуди или за племенните диалекти, но беше мъж, на когото можеше да се разчита и в ада.
ПФФФТ!
Пушката на Джеръми беше „Акюраси Интърнешънъл AW-SP“ — смъртоносно оръжие, калибър 7,62х51 мм, което изстрелваше куршуми с под звукова скорост, като звукът при изстрел не надвишаваше 60 децибела. Наистина точността на пушката беше ограничена до 100 метра, но ако имаше някой в близост до укритието на снайпериста в тази задушаващо гъста растителност, то той не би дочул нищо.
— Патрулите са свалени — отбеляза редник Джейн.
Секунди преди телата на двамата пазачи да се строполят на земята, петимата нападатели от армейската Група за бойно приложение и флотската Група за наземни бойни действия се появиха от джунглата с оръжия, готови за действие. Приличаха на извънземни, така окичени с клонки и друга зеленина, и бяха толкова странни и внушителни в маскировъчните си униформи, че Махар и неговата шайка дори не помислиха за бягство.
ПУФ, ПУФ, ПУФ…
Излая един боен пистолет. Кучетата се изтъркаляха на земята.
За всеки случай Джеръми държеше мерника си на прицел точно в основата на носа на Махар, но нямаше нужда да стреля. Туземецът от племето йани изчезна в джунглата, подобно на дребен призрак в настъпващия сумрак. Махар и приближените му вдигнаха ръце над главите си. Нямаше и следа от съпротива, предаваха се.