Читать «Смъртни врагове» онлайн - страница 5

— По дяволите… — успя да промълви тя.

Те се появиха на плоските екрани като черни точки върху зеления фон: група тъмни фигури излизаха от джунглата и спираха пред малката полянка.

— Кои, по дяволите, са тези? — попита мъжът със скъпите обувки.

Кадрите бяха заснети под много голям ъгъл от един от търговските сателити, който точно сега бе достигнал връхната точка на орбитата си и преминаваше на двеста километра над Индонезия. Въпреки високата разделителна способност на апаратурата и качествения сигнал, никой в залата не можеше да види нищо повече, освен теметата на новопоявилите се.

— Преброих шестима — рече Траск, но тъй като от джунглата излезе още един, добави: — Всъщност са… седмина.

— Известно ми е само едно цивилно лице, което има връзките и желанието да открие тази забутана дупка в джунглата — каза бавно шефът му. — Това трябва да е Махар.

— А кои са другите? — попита жената. — Разузнаването донесе, че би трябвало да е сам.

— Разузнаването ли — изсумтя Траск. — И най-добрият доклад е само нечие мнение. Просто мнение на изнежен чиновник, който не е виждал военна операция близкото хилядолетие.

Тримата се загледаха мълчаливо в екрана, очаквайки някаква реакция от огневата група, скрита в джунглата. Без значение дали това наистина беше Махар, или не, тя трябваше да реагира по някакъв начин. В нея бяха включени едни от най-способните войници в света, които сега държаха обектите на прицел.

— Скоро ще разберем — каза шефът.

Останалите кимнаха. Въпреки технологическия напредък и добрите сателитни снимки, нищо не можеше да замени опитните специалисти на мястото на събитието.

— Не трябва ли да се обадиш на новото момче в командния пункт? — попита Джейн.

— Сега съм зает — прошепна Джеръми. Пръстът му обви спусъка на снайпера, докато той напрегнато оглеждаше обстановката през оптичния мерник.

В северния край на полянката стоеше един водач от племето йани — изглеждаше точно като техния: нарамил лък и нашарен с праисторически знаци. Той излезе пред шестима по-високи мъже и подаде сигнал на Банджо мен, който стоеше на пост близо до колибите.

— Сиера едно до Центъра — каза тихо в телефонната слушалка Джейн. — Имаме седмина, повтарям седмина нови играчи, появили се от черно-зеления ъгъл, разбрано?

Тя изчака момент, за да могат новите данни да достигнат до мъжа в тактическия оперативен център в Банкок. От Банкок тези основни елементи на разузнаването (съкратено наричани ОЕР), щяха да пропътуват до Отдела за информация в Съвместния център на ФБР и ЦРУ за антитерористични действия в Бетезда, Мериленд. Заповедта за нападение трябваше да бъде предадена по сателитния телефон на всяка една от трите наземни групи. Този план за комуникации изглеждаше сложен и отнемаше много време, но непроходимият терен на джунглата обезсмисляше всички други начини за поддържане на връзка.

Джеръми продължаваше да се взира през оптическия мерник.

— Мисля, че твоят колекционер на глави беше казал, че това няма да стане преди…

Но още докато говореше, той осъзна, че няма време за спорове. Целите се придвижваха бързо към колибите и изпратената бойна група, състояща се от петима нападатели щеше да загуби тактическото си предимство, ако Махар и приятелчетата му се укриеха вътре.