Читать «Смъртни врагове» онлайн - страница 2

— Централна Индонезия — бе краткият отговор. — Провинцията Ириан Джая — отдалечен и изолиран район в девствена дъждовна гора, добре защищаван от симпатичното местно население. Най-близкото населено място е едно село на племето йани, наречено Теламбела.

— Теламбела! Страхотно място за начало на сериозна операция, нали? — рече мъжът с четиристотиндоларовите обувки.

— Това място е по-добро за край на сериозна операция — обади се жената. Бе облечена в не съвсем нов, но все още елегантен делови костюм от кашмир и коприна. Висока и стройна, тя се разхождате напред-назад покрай петметровите бронирани прозорци, стигащи до самия таван, от които се разкриваше нощният Ню Йорк.

— Да, да се надяваме на успешен край — съгласи се човекът до екрана. Гласът му звучеше глухо, като на войник, готвещ се за безнадеждна битка.

Последните разузнавателни данни гласяха, че най-силната терористична вълна в историята на САЩ може да настъпи след броени дни. Ако операцията в този забравен от бога пущинак на Третия свят не успееше, последващото насилие можеше да достигне мащаб, който не биха могли да си представят дори и най-добрите умове от ЦРУ и ФБР.

— Знам го този караул, който обикаля с Халид около колибите. Нарекохме го Банджо мен — каза тихо Джеръми. С лявата си ръка той набираше сателитен телефон, на който техниците от Отдела за електронни прибори на ФБР бяха монтирали специалния модул „Фесинейтър“ за промяна на гласа.

Вторият караул, на когото бяха измислили прякора „Кастро“, стоеше точно пред колибите, захапал луксозна кубинска пура.

— Колко е часът? — попита Джеръми.

Вече проливният дъжд така бе намокрил уж водоустойчивия му часовник, че го бе превърнал в ненужна вещ.

— Два без двайсет — каза жената. После гласът й стана нисък и гърлен. Изведнъж започна да произнася странна комбинация от цъкащи и ръмжащи звуци, които сякаш се зараждаха направо в гърлото й и излизаха през носа й.

Секунда след това някой зад тях й отговори със съскащ глас:

— Клик хунг кток кток оум ауп.

— Зарежи тая гадост и говори на английски — прошепна й Джеръми. Той изви врат и затърси с поглед туземеца йани, прикрит в гъстия храсталак зад тях. Кльощавият мъж с препаска, с халки на носа и огърлица от зъби на бабирус ги беше довел до тази позиция и после се беше скрил в джунглата така умело, както само местен жител би могъл.

— Внимавай какво говориш — подхвърли му Джейн. — Тези хора са много интуитивни и веднага ще усетят тона ти. Нали знаеш, че прадедите им са колекционирали човешки глави.

— Да, мисля, че веднъж видях нещо подобно в цирка — не трябваше да си особено чувствителен, за да схванеш сарказма в тона му. — Кажи му да стои така, че да го виждаме. Не му вярвам на това малко копеле.

Джейн помълча известно време и после каза:

— Потвърждава, че пратеникът ще се появи от север малко преди да се стъмни. Слънцето залязва в 07:37 Зулу, което означава, че разполагаме с два часа. Искаш ли да оставиш за малко своя мерник?