Читать «Скрутатор» онлайн - страница 91

— И все още ми се струва малко странно — каза Тиан.

— Какво имаш предвид?

— Да стоим тук и да си говорим спокойно, докато войната бушува на няма и левга. — Тя махна с ръка в приблизителната посока на бойното поле.

— Битката приключи преди часове. Враговете се оттеглят на запад.

— Спечелихме ли? — Прекарала толкова дълго под земята, Тиан нямаше представа за развоя на сраженията.

— Не, но и не изгубихме. — Тицеа обясни за неочакваното избухване на възловата точка и за въздухоплавите, пристигнали в най-критичния момент. — Лиринксите се оттеглят, защото Снизорт гори. Но всички излъчвания угаснаха и не можем да използваме конструктите си. Докато този проблем не бъде разрешен, за нас, младите, няма много работа.

— Защо Витис ме остави при теб? Очаквах, че ще бъда затворена.

— Ти отвори дверта, която ни доведе на Сантенар, Тиан. И си открила как да направиш летящ конструкт — тайна, която ние не сме спирали да търсим още от времето, когато Пътят между световете е бил отворен. Витис може да е наш предводител, но останалите кланове няма да го последват към безчестие. В дома на нашия род ти ще бъдеш почитана с уважението, което си заслужила.

— Благодаря ти — рече Тиан, леко смутена от похвалите. — Но пак не разбирам: аз затворничка ли съм или гостенка?

Тицеа я погледна засрамено.

— Ситуацията е неловка, Тиан. Ти си затворничка на Витис, но моя гостенка.

Занаятчията се затрудняваше да осмисли това.

— Но защо е избрал теб? Не искам да те обидя, разбира се — бързо добави тя. — Но все пак, за толкова важна пленница…

Аахимата се усмихна:

— Владея определени Изкуства. Малцина на моята възраст притежават подобен опит. Дори и да не беше саката, пак не би могла да ми избягаш. Но не това бе причината Витис да ме избере.

— А каква?

— Казах ти: за да унижи баща ми и мен. Аз съм първородна наследница, а баща ми е предводител на клан Елинор. Сега аз трябва да охранявам пленничка, която дори не е от нашия вид, и това… това е жестоко оскърбление. Сега аз не искам да те обидя — добави тя, изчервена.

— Не разбирам.

— Клан Интис винаги е мразел клан Елинор и се е опитвал да ни унижава. Сега прословутият Първи клан се свежда до двама мъже, единият от които е стерилен. А Елинор заема по-високо място. Това влудява Витис.

Двете се върнаха при дървото, където Тицеа отвори кошницата.

— Съжалявам, че не мога да ти предложа вино. — Тя подаде на Тиан чаша вода. — Запасите ни са на изчерпване.

— Не обичам да пия вино — отвърна занаятчията. — Главата ми се замайва от него.

— На нашия свят то присъства на всяко ядене. Но децата пият само от слабото вино. Силното е за възрастните. Изключение са само специалните случаи.

— Ти не си ли възрастна?

Тицеа извади хляб с кафеникаво-морава кора, сушени плодове, които изглеждаха непознати на Тиан, бутилка червено олио и връзка наденици. С всеки продукт тя се извиняваше за липсата. След като наряза хляба и надениците, аахимата ги поръси с малко олио и подаде чинията на Тиан.