Читать «Скрутатор» онлайн - страница 92

— Според вашите разбирания съм на седемнадесет — рече Тицеа. — Ние узряваме по-бавно в сравнение с вас. Аз съм вече жена, но още не съм пълнолетна.

На Тиан ѝ се струваше странно да мисли за себе си като представител на друг вид. Аахимите не изглеждаха толкова различни, но беше ясно, че се считат за отделни същества. Може би това бе свързано с клановата им натрапчивост.

— Значи между двете ни няма голяма разлика. Денят, в който вие прекосихте дверта, бе двадесет и първият ми рожден ден. — Тя отхапа от хляба, но го остави обратно.

— Надявам се храната да ти хареса — неспокойно каза Тицеа.

— Храната, която Малиен ми даваше в Тиртракс, много ми допадна. — Тиан опита наденицата. Тя се оказа изключително люта, прогаряйки езика ѝ с подправките си. Очите на занаятчията се насълзиха. — Това е превъзходно — каза младата жена и отпи от чашата си, — макар и доста пикантно.

— Съжалявам — бързо каза аахимата. — Ако…

— Просто ще ям по-бавно — увери я Тиан.

Някъде от лявата им страна се разнесе познат пронизителен вой. Тицеа се изправи.

— Това е конструкт. Полето трябва да се е върнало.

— Не виждам как е възможно това — рече Тиан, макар че без амплимета тя нямаше как да определи. След малко конструктът се появи. Въпреки настойчивия си вой машината се движеше бавно, защото теглеше още седем конструкта зад себе си. Русокосият гигант стоеше в кабината и изглеждаше изключително доволен от себе си. Той помаха на Тицеа и Тиан.

— Това е Генис — каза Тицеа и въздъхна, загледана в него. — Нали е прекрасен?

— Познавам го, той ме пренесе от бойното поле. Изглежда свестен.

— Той е удивителен млад мъж, по-умен дори от майка си. Храбър, достоен и скромен. Ако някой може да ни спаси, то това е той. — Нова въздишка. — Но той никога няма да ми обърне внимание.

— Защо? — попита Тиан.

— Той е сгоден за красивата Ранилт. А дори и да не беше, майка му е Триор от клан Натаз. Нейната омраза към баща ми надминава дори тази на Витис.

Тиан не попита за основанията. Отношенията между аахимските кланове бяха много сложни.

Междувременно Тицеа се бе намръщила, преминавайки към обмислянето на по-практични проблеми.

— Защо само един от конструктите се движи?

— Витис му даде амплимета ми. Този кристал е достатъчно мощен, за да черпи сила от далечно поле.

Колко ли щеше да отнеме изтеглянето на хилядите конструкти, струпани тук? Сигурно седмици.

Тицеа бе пребледняла.

— Използва амплимета? Никой ли не му е казал? Клан Натаз винаги са мечтаели за него, но…

— Няма да има проблем, ако напредва бавно — рече занаятчията.

— Ти не разбираш. Ние не можем…

Челният конструкт, отдалечил се на няколкостотин крачки, спря рязко. Останалите седем машини тежко се отпуснаха върху земята.

— Изглежда е изгубил полето — каза Тиан.

Генис изскочи от кабината и се хвърли на земята, където се претърколи. Сетне се изправи и боязливо погледна към конструкта, сякаш очакваше експлозия. Някакъв облак премина пред слънцето. За момент Тиан усети мразовити тръпки.

— Нещо не е наред — рече втрещената аахима.