Читать «Скрутатор» онлайн
Ян Ирвин
Йън Ървайн
Скрутатор
Бих искал да благодаря на Кей Ронай за първоначалната ѝ работа над тази книга, а също и на Нан Макнаб, която без затруднения довърши започнатото.
Запознанство с автора
Йън Ървайн е роден в Батърст през 1950 г. Завършил е колежа „Шевалие“ и университета в Сидни: бакалавър на науките по геология и докторска степен по океанография.
Първоначално Ървайн работи като проектен мениджър по проблемите на опазването на околната среда. През 1986 г. основава собствена консултантска фирма, извършваща проучвания за клиенти от Австралия и света. Работи в множество страни от Азиатско-тихоокеанския регион. В качеството си на експерт по замърсяването е взел участие в изготвяне на някои от австралийските насоки за опазването на океана.
Йън живее със семейството си в северната планинска част на Нов Южен Уелс. Поредиците „Взор през огледалото“ и „Кладенецът на ехото“ са публикувани в единадесет страни.
Част първа
Финадр
Едно
Кръв, органи и черва изграждаха по-голямата част от състава на калта, тъй като битката буквално бе застлала земята с трупове. Това бе най-противната и страховита гледка, която Иризис Стирм някога бе виждала. А ѝ се налагаше да я търпи от почти денонощие. Цветът на човешката младеж погиваше пред стените на Снизорт, а никой не можеше да стори нищо.
Тя захвърли строшения си меч и си взе нов — наоколо лежаха предостатъчно оръжия, предоставящи избор.
— Скрутаторе — обърна се тя, борейки се с хлъзгавия наклон на кална могила, — какво ще правим?
— Ще умрем — сгримасничи Ксервиш Флид. — Това клане бе краят на цивилизацията, краят на всичко, за което съм се сражавал през целия си живот.
— Аз няма да се предам, сър.
— Изключително благородно от твоя страна, Иризис.
— Трябва да има начин.
— Няма. Лиринксите са прекалено много и ни убиват два пъти по-бързо, отколкото ние убиваме тях.
Иризис се огледа.
— Да опитаме да достигнем командния пост. Не е далече. — Пунктът се издигаше върху един плосковърх хълм от дясната им страна. Знамето на Съвета все още се развяваше там. — Така поне ще сме в състояние да видим какво става.
— Къде е Юлия? — попита Флид. Въпросът му бе закъснял.
— Предполагам, че се е скрила някъде.
— В такъв случай тя се е оказала по-умна от всички нас. Ами пилот Хила?
— Лиринксите я убиха в първата атака вчера сутринта, малко след като въздухоплавът се разби. След рухването ѝ вие останахте да я защитавате, но тя почина от раните си.
Флид поклати посивялата си глава.
— Не си спомням. Не помня почти нищо от изминалия ден.
— А аз си спомням всяка минута, макар да ми се иска да не беше така — рече Иризис. — Да вървим.
Изсред купчините наченало разложение от лявата им страна изникна лиринкс. Създанието се извисяваше с цяла глава над Иризис (самата тя висока жена), а огромната му уста с лекота би прегризала крака ѝ. Едното от ципестите му криле се влачеше в кървавата кал. Мощната му ръка бе отсечена под лакътя. Съществото замахна към скрутатора, който избегна удара, привеждайки се назад, а после се извъртя и се хвърли в атака, поваляйки противника с един удар между бронираните гръдни плочки.
