Читать «Скрутатор» онлайн - страница 89

Лагерът кипеше от активност. Десетина души обградиха Витис, говорейки настойчиво. Той изслуша съобщенията им, навъси се и се обърна към един помощник:

— Доведи я!

Онзи грабна Тиан и последва Витис. Предводителят прекоси половината лагер, за да се отправи към една голяма шатра. Още от десетина крачки той се провикна:

— Излез!

Той бе произнесъл думата на аахимски, но Тиан разбра — в Тиртракс Малиен я бе учила на езика.

Появи се млада благородница. Тя бе дребна за аахима, с червеникава коса и бледа кожа. Всичко това веднага я отличаваше от околните.

Помощникът постави Тиан направо в прахта.

— Това е Тиан Лиз-Мар, крадлата, която задигна конструкта ни — продължи Витис на сантенарски. — Пази я с цената на живота си, Тиссеа, или клан Елинор ще понесе пълна отговорност.

Младата аахима се поклони, но когато намусеният Витис се обърна и започна да се отдалечава, тя отправи груб жест към гърба му и съзаклятнически се усмихна на Тиан.

Занаятчията също не сдържа усмивката си.

— Здравей, Тиссеа. — Името ѝ се струваше странно. — Правилно ли го произнесох?

— Като за човек, да. Името ми е Тицеа.

Тя говореше общия език съвсем свободно, макар и с леко носова интонация.

— Извинявай, Тицеа. Опитах се да повторя произношението на Витис.

— Тиссеа е… груба дума. Той умишлено целеше да ме обиди.

— Защо? — попита Тиан.

— Знаеш ли защо клан Интис се нарича Първи клан?

— Да. — Занаятчията заслони очи. Бе прекарала много седмици под земята и слънцето бе болезнено за очите ѝ, макар и почти привечерно.

— Да отидем на сянка.

— Не мога да се изправя — каза Тиан. — Парализирана съм от кръста надолу.

Тя нямаше намерение да разкрива малкото си преимущество пред никого, дори и дружелюбната Тицеа.

Макар че двете бяха почти еднакви на ръст, аахимата повдигна Тиан с лекота и я отнесе под едно дърво. От ствола му надничаха шипове с червеникав връх.

— Клан Елинор, в очите на Интис и някои от другите кланове, е Последен.

— Защо? — Любопитството на Тиан бе разбудено. Тя винаги бе изпитвала повече симпатия към малките хора.

— Ние сме различни. Повечето аахими са високи и смугли, а представителите на нашия клан са предимно дребни и с бледа кожа, освен това много от нас са червенокоси. Интис смята, че кръвта ни е била покварена от някакъв иноземен посетител.

— А това действително ли е така?

— Не зная. Старейшините пазят родовото ни наследство в тайна. Клан Елинор не е харесван, защото ние не сме достатъчно покорни. Често изразяваме несъгласие с решенията на Десетте. По-точно Единадесетте, с Интис. На нас гледат не само като на нелоялни, но и като на индивидуалисти. Това се счита за голям позор — усмихнато довърши тя.

— Ти не носиш оръжие, Тицеа. Това ми се струва странно за една охранителка.

— Аз не съм охранителка. Аз съм благородна и съм наследница на баща си. Витис го мрази, затова ми повери да те пазя. Чрез това назначение той нанася обида на баща ми и целия клан Елинор.

Тиан се замисли над думите ѝ.

— Вашият клан малък ли е?