Читать «Скрутатор» онлайн - страница 77

Юлия се измъкна изпод омекналата ръка и се хвърли в обятията на механика.

— Ниш, Ниш! — ридаеше тя. — Спаси ме.

— Сега не е моментът за семейни сбирки — изръмжа Флид. — Да вървим.

Той се приведе над проснатия надзирател, за да вземе камшика и колана. Последният, вече пристяган около новия си стопанин, съдържаше нож, канче и подрънкваща кесия. Злополучния самун Флид разчупи на три и даде на Ниш и Юлия по едно парче.

Останалите роби от кланкера им започнаха да викат в един глас и да повдигат ръце с молба да бъдат освободени.

— Вие имате важна задача — поучително рече Ксервиш Флид. — Да теглите кланкери.

От злобните псувни, които последваха, стана ясно, че робите не оценяваха дълга си. Флид се обърна към Ниш:

— Не се натъпквай, изяж една хапка и си запази останалото.

Без да обръща повече внимание на виковете на останалите роби, скрутаторът се затича на югоизток, където хоризонтът биваше накъсан от ниски каменисти хълмове. Ниш отдели Юлия от прегръдките си, но тя не искаше да пусне ръката му. Двамата също се впуснаха след Флид. Макар стар и накуцващ, той бързо набра преднина — почти заплашваше да изчезне под бледата лунна светлина.

Ниш и леконогата Юлия настигнаха Флид в началото на възвишението. Той бе престанал да тича, а вместо това крачеше бързо.

— Какво направихте преди малко? — попита Ниш.

— По-късно! — лаконично го сряза скрутаторът. Той накуцваше зле и изглеждаше отвратително. Ниш предположи, че това се дължи на неприятните ефекти, които спохождаха всички мистици след прилагане на Изкуството.

Флид погледна назад. Крил-Ниш стори същото и видя, че из целия лагер са припламнали светлини. Някой бе понесъл факла към офицерската палатка. Вече се бе струпала група с главни, отправяща се в тяхната посока. Вятърът донесе рев до бегълците.

— Търсачи — каза Флид. — Първите от многото. Джал-Ниш няма да се откаже да ме търси, но и няма да ме намери. — Той отново закрачи.

— Мен ще преследва не по-малко ожесточено — рече Ниш. — Баща ми ме предаде, Юлия. Какво да правя?

— Моите близки ме прогониха и ме оставиха да мра — заяви Юлия.

На това механикът нямаше с какво да отговори. Той стисна пръстите ѝ и последва скрутатора, пристъпвайки неумело. Подметката на десния му ботуш бе започнала да се отпира. Левият не беше в по-добро състояние.

— Защо не освободихте робите, сър? — попита Крил-Ниш.

— Ти не ме ли чу одеве? — изръмжа скрутаторът. — Изтеглянето на кланкерите е жизненоважно.

— Това не е ли малко лицемерно? — промълви Ниш. — Все пак…

— Моята работа е още по-важна — рече Флид, — а никой друг не може да я свърши. Чувствай се свободен да се върнеш, ако съвестта те измъчва.

— Съвестта ми не е толкова скована — побърза да отвърне Хлар.

— Забелязал съм — сухо каза Флид. — А и ако ги бях освободил, те щяха да поискат да дойдат с нас. Тогава нямаше да успеем да избягаме. — Дишащ накъсано, той отново се затича. — Този хълм ще го заобиколим, няма да се изкачваме. Иначе силуетите ни ще се очертаят на фона на луната.

От двете им страни се издигаха още хълмове — не точно верига, а по-скоро отделни скупчвания, разположени на известно разстояние едни от други. Върховете им бяха предимно каменисти, тук-таме с дребни храсти и хилави дръвчета.