Читать «Скрутатор» онлайн - страница 76

Нещо пробяга пред погледа му, за да потъне сред мрака из задните редици. Ниш не почувства любопитство — това беше лукс, който никой роб не можеше да си позволи. Очертанията отново изникнаха от мрака. Той се прозина, затвори очи…

Плясъкът на камшик го изтръгна от дрямката му. Крил-Ниш инстинктивно се сви, но този път надзирателят бе насочил ударите си към друг. Механикът не посмя да се унесе отново — заспалите роби бяха любима цел на хората с камшици. Той погледна надзирателя, който непрекъснато повдигаше нещо с големината на тухла към устата си. Скотът обичаше да бие, докато се храни. Когато онзи се приближи, Ниш долови уханието на пресен хляб — цял самун. В този момент механикът бе готов на убийство, за да се сдобие с такава храна. Той стовари юмрука си в земята.

— По-спокойно — каза Флид. — Така само ще си спечелиш нов бой. Не се набивай на очи.

— Готов съм да се обзаложа, че този хляб е бил предназначен за нас.

— Уверен съм, че е така. Не мисли за това.

— Малко ми е трудно — отвърна Ниш. Трудно му беше и да сдържа лигите си.

Дребната сянка изникна зад едрото туловище на надзирателя.

— Видя ли това? — рече Крил-Ниш.

— Някой се опитва да открадне вечерята на надзирателя. Не бих искал да съм на мястото на това хлапе, когато го спипат.

Ниш потръпна. Надзирателят спря, шумно си пое въздух през носа, свали навития камшик от рамото си и замислено го стовари върху стомаха на един роб. Удареният изкрещя. Надзирателят прихна и отхапа нов залък. Сетне отпусна ръка.

Сянката скочи, грабна хляба от ръката му и се стрелна. Едрият мъж изпсува и замахна с извъртане. Камшикът блъсна дребния беглец зад коленете и го повали. В следващия миг надзирателят вече се нахвърляше върху него. Разнесе се отчаян вой. Много познат.

— Та това е Юлия! — просъска Ниш, изправяйки се. Останалите роби замърмориха заради образувалия се опън. — Какво прави тя тук?

— Опитва се да оцелее. — Флид също се беше изправил, потриващ белязаното си бедро.

— Той ще я убие.

— А може и да ѝ причини друго.

— Какво ще правим?

Флид продължаваше да разтърква лявото си бедро.

— Остави я на мира, отрепко! — изрева Ниш.

Сграбчил дребната Юлия с една ръка, надзирателят се отправи към впрегнатата колона, биейки наред. Нещо се отрони и бе стъпкано под огромния му ботуш — очилата ѝ.

Юлия се изви и почти се изхлузи.

— Ниш! — отчаяно изпищя тя. — Ниш, помогни ми!

Викът ѝ го покърти. Вече всички от впрегнатите зад тях роби се бяха изправили. Механикът с все сила опита да се отскубне от ремъците. Но те не помръднаха. До този момент никой роб не бе избягал от този надзирател.

— Престани, глупако — просъска Флид. — Пречиш ми.

След едно последно потриване Ксервиш рязко замахна с дясната си ръка. От връхчетата на пръстите му излетяха лъчи, които се врязаха в корема на надзирателя, пропускайки на косъм мятащата се Юлия. Мъжът изхвърча и тежко рухна по гръб. Флид размърда пръст — едно от разклоненията на лъчите разряза неговия ремък и този на Ниш, преди да угасне.