Читать «Скрутатор» онлайн - страница 79

Скрутаторът и Юлия се отправиха към брега, където Ниш ги изгуби от поглед. На места лунни лъчи потъваха във водата. Последва цамбурване, слаб вик, ругатня и тих плисък.

Ниш неохотно се отправи натам. Той не се чувстваше уверен във водата. Още по-малко в мастиленочерна река. Нужна му бе голяма смелост за това, макар че вече веднъж бе преживявал подобно бягство.

Той побърза да потисне срамните спомени за бягството от имението на Мира. Мисълта за приближаващите се кучета, несъмнено следвани от камшика на надзирателя, го накара да преодолее и последния си страх.

Брегът изчезна под краката му. Механикът се потопи шумно. Водата го обгърна с пелената си. Едното му стъпало се закачи в нещо — паднало дърво или клон. С един ритник Хлар се освободи, изникна на повърхността и се огледа. Тук дърветата бяха по-високи и обгръщаха реката с короните си. Никаква лунна светлина не проникваше сред листата.

— Флид?

Отговори му единствено собственото му тежко дишане и удари на ръцете. Тъй като бе склонен към паника, озовеше ли се сред водата, механикът не бе в състояние да застине за достатъчно дълго, за да се ослуша.

Той се придвижи в течение, което го понесе. Усещането бе странно. Нямаше как да установи широчината на реката, макар че скрутаторът бе заявил незначителността на тукашните води.

Постепенно Ниш натрупа увереност. Той започна да движи плавно ръце, раздвижи и крака. Установи, че успява да задържа глава над водата без много усилия.

— Флид?

Отново нямаше отговор. Несъмнено скрутаторът възнамеряваше да се отдалечи колкото се може повече, за да затрудни преследвачите. Ниш продължи спокойно. Водата бе достатъчно хладна, за да успокои болката от множеството му рани. Това бе най-блаженото усещане, което бе изпитал от началото на поробването си.

Краката му остъргаха чакъл — плитчина, над която се разстилаше лунен блясък. Механикът се оттласна около ръба ѝ, отправяйки се към по-дълбокото, сетне се понесе към отсрещния бряг.

Нечия ръка го сграбчи за яката. Ниш започна да се мята, при което лицето му се озова във водата. Давещ се, той бе извлечен на брега. Слепешком той замахна към нападателя си, а в отговор получи удар, който го повали обратно в калта. Едро стъпало го притисна към земята, заравяйки главата му в мръсотията.

— Не мърдай! — нареди глас, който Крил-Ниш не беше чувал преди. — Ей, Плацо! Спипах един. Казах ти, че ще дойдат насам. Ох, ох, ох, вече знам за какво ще изхарча своя дял от наградата.

Тринадесет

Някой изсумтя. Храстите се разшумоляха, разнесоха се стъпки.

— Някакви следи от останалите, Плацо? — продължи онзи. Следващата му реплика представляваше нечленоразделно изсумтяване.

Тежко тяло се стовари във водата, разплисквайки я шумно. Ниш бе изправен на крака.

— Ама ти наистина си безполезен — отбеляза Ксервиш Флид. — Обърши си лицето, злепоставяш ни.

Ниш издуха калта от ноздрите си и се отправи след скрутатора.

— Някъде наблизо се навърта още един.