Читать «Скрутатор» онлайн - страница 78

— Теренът е добър за бягане, но не и за криене — отбеляза Ксервиш Флид. — Много скоро ще пуснат кучета по следите ни.

— И какво ще правим? — попита Ниш.

— Нямам никаква представа.

Тримата последваха козя пътека, която се виеше между следващите два хълма. Тук растителността бе достатъчно висока, за да ги прикрие, а луната осветяваше пътя им. Това беше добре, защото пътеката бе обсипана с бодливи храсти, носители на болезнено съприкосновение.

Когато достигнаха отсрещния склон на хълма, луната бе преполовила пътя си в небето. Бегълците поспряха в подножието на една издатина. Тя засланяше склона по подобие на изместена в края на масата чиния.

— Да починем — изсумтя Ксервиш Флид и пръв приседна.

— Как направихте това? — каза Ниш, който се пръскаше от любопитство. — След като възловата точка е угаснала, как успяхте да заклинавате?

— Гледай си работата.

Юлия приклекна край скрутатора.

— Боли ли те кракът, Ксервиш? — Тя отдръпна разкъсания плат над лявото му бедро. Дори и под лунната светлина ясно се виждаше, че тъканта е потъмняла от кръв. Жената се отдръпна, видимо притеснена.

— Може да се каже — отвърна Флид. — Ще го превържа, после…

Силен вой долетя по вятъра, последван от ожесточено лаене. Скрутаторът мъчително се изправи на крака, мърморейки:

— Смятах, че имаме по-голяма преднина.

Тримата забързаха надолу по каменистия склон. Подметката на Ниш почти се беше отпрала, само че той не можеше да спре, за да я поправи. Пътеката се стесни, храстите се затвориха като тунел над главите им.

Към подножието накуцващият още по-силно Ксервиш се обърна към Юлия:

— Можеш ли да усетиш къде наблизо има вода?

— Разбира се — отвърна тя.

— Тогава води. И колкото се може по-бързо.

Юлия се отпусна на колене, пропълзя под един храст, обърна се наляво и се стрелна по някаква пътека, която до този момент Ниш дори не беше забелязал. Той я последва, раздиран от бодли, които се впиваха в косата и дрехите му. Дребната жена вече се бе изгубила от поглед. Тя се движеше тъй безшумно, че механикът изгуби посоката ѝ.

— Наляво! — изръмжа Флид в ухото му. — И не се помайвай. Не ни преследват палета.

Ксервиш промърмори някакво проклятие, мина пред него и се изправи. Едновременно с това изсумтя задавено и притисна ръка към бедрото си.

— Добре ли сте?

— Ще трябва.

Двамата поеха по виещ се път, спускащ се по стръмен наклон. Сухите листа и чакълът под краката им непрекъснато се подхлъзваха. В подножието ги чакаха още храсталаци, които скоро отстъпваха място на дървета.

Юлия ги чакаше край едно от тях.

— Реката е право пред нас, Ксервиш.

— Можеш ли да плуваш, Юлия? — попита Флид.

— Не — потръпна тя.

— Ами ти, механико?

Ниш се сепна. Отдавна някой не се бе обръщал към него по такъв начин.

— Умея, но не много добре.

— Безполезен глупак! — беззлобно каза Флид. — Реките в Талтид не са бързи и дълбоки, но и в тях човек може да се удави. Ще трябва да навлезем във водата, за да скрием дирите си. Юлия, ти ще дойдеш с мен. Дръж се за раменете ми, не за врата. Ниш, ти ще трябва да се оправяш сам. Не разплисквай водата.