Читать «Скрутатор» онлайн - страница 75

Най-сетне кланкерите бяха издърпани на по-твърда земя, но това бе само началото. Излъчването на най-близката възлова точка се намираше на още шест левги. А хора и скотове вече бяха грохнали.

Дните на агония се влачеха. Гърбът на Ниш, загорял от слънцето и станал на кървава пихтия от раните, бе загноил. И без това измършавял от месеците лишения, след първата седмица робство на механика му се струваше, че е отънял като сянка. Той не можеше да спи, почти не можеше да вкуси от червясалата помия, която им раздаваха. Ситуацията със снабдяването бе станала плачевна. При подготовката на нападението хранителните припаси бяха довлечени с кланкери и половината обоз бе останал няколко левги на изток — в случай че враговете нападнат лагера, както и бе станало. В битката повечето запаси бяха стъпкани. Това, в комбинация с докараното допълнително множество, бе наложило орязването на дажбите до четвъртина. Робските порции пристигаха от това, което дори стражевите кучета отказваха да ядат.

Ксервиш Флид изглеждаше непроменен. Той отнасяше по-жесток побой от Ниш, но го понасяше по-добре. Тук скрутаторът изглеждаше — тази мисъл бе изглеждала странно на механика при първото си оформяне — като у дома си. Не откъм принадлежност, а спрямо адаптация. Флид беше целеотдаден човек. Той бе решил да срине Съвета, това бе единственото, което имаше значение. Болката и лишенията бяха нещо странично, което просто трябваше да бъде понесено.

Тази вечер през дима на огньовете на петхилядния лагер се издигаше кървавочервена месечина, започнала да губи пълнолунието си. Наоколо не бяха останали нито храсти, нито дървета, затова за гориво бяха използвани късове асфалт и трева. Армията бе оглозгала земята до каменистите ѝ кости.

Днешният ден бе протекъл особено тежко. Вече бяха оставили калта зад себе си, напредващи по протежение на долината, и надзирателят ги бе бил особено немилостиво, за да предизвика ускоряване. Ботушите на Ниш се разпадаха и скоро щяха да се отронят съвсем. Босоногата работа сред този терен щеше да го осакати. А съдбата на осакателите роби не беше нещо, заслужаващо обмисляне.

Надзирателят им бе отпуснал нищожна двучасова почивка, която почти наближаваше края си. Не мога да продължа, мислеше си Ниш. Тази мисъл го бе спохождала многократно, но всеки път болката от бича, врязала се през окъсаната му от бой риза, го подтикваше към последно усилие.

Флид се беше отпуснал до него, свел глава към краката си, и похъркваше. Той използваше пълноценно всяка почивка.

Тъмното, петнисто лице на луната, издигаща се над хоризонта, изглеждаше зловещо. Съществуваше поверие, че тази луна носи нещастие. Крил-Ниш не бе суеверен, но видът ѝ пак го накара да потръпне.

— Сър… — поде той.

— Не ме наричай така. Аз съм роб, също като теб.

— Благодаря за напомнянето. Ксервиш?

— Какво?

— Къде е Иризис?

През последните няколко дни младият Хлар често се бе сещал за нея.

— Откъде бих могъл да зная? Някъде далеч, надявам се.

— Аз също се надявам тя да е в безопасност. — И да не е научила за позора ми. Беше странно, но Ниш не би могъл да понесе презрението ѝ.