Читать «Скрутатор» онлайн - страница 74

Пред тях Мелдорин вече се виждаше: гориста земя, обвила планини, чиито подножия се сливаха с крайбрежието. Почти не личаха белези от някогашните му обитатели — те се изчерпваха с белега на планински път и руините на пристанище.

Мислите на Гилаелит отново се насочиха към предишния проблем: случилото се с възловата точка. Доколкото знаеше, подобни експлозии не бяха записвани преди, така че той трябваше да разчита на знанията си на геомант и на интуицията си. И двете му казваха, че нещо не може да се превърне в нищо. Трябваше да са останали някакви остатъчни прояви, различни от суровата енергия на самия взрив. Но какви?

Мъчителното бягство бе оставило мислите му разкъсани. В паметта и в способността му да разсъждава логично също бяха изникнали процепи. Дори и по средата на полета Гилаелит не бе отбелязал напредък в откриването на отговора.

Отговорът все пак го споходи — по време на прелитането край облачен масив. Отговорът, който можеше да му донесе свободата.

— Гирил — извика той, извивайки се в ноктите ѝ, за да може да погледне към лицето ѝ. — Зная какво се е случило с възловата точка.

Изненадата ѝ съвпадна с момента, в който неочаквано въздушно течение я блъсна нагоре. Изпуснат, Гилаелит полетя към тъмните води.

Дванадесет

Джал-Ниш бе оглавил операцията по изтеглянето на кланкерите. Ден и нощ набитата му фигура можеше да бъде видяна навсякъде, издаваща нареждания и заплахи, упражняваща контрол над всеки един аспект от мащабното начинание. С обединени усилия генералите не биха могли да постигнат за седмица това, което той постигна за първите три дни. Платинената маска блестеше в светлината на кладите нощем, а денем отразяваше ослепяващите лъчи на слънцето. И през цялото това време никой не бе го видял да яде, пие или спи.

Бързо се бе разчуло за наказанието, което Джал-Ниш Хлар бе наложил на сина си: където и да изникнеше маската, никой не смееше да ѝ се противопостави. Осемдесет и две хиляди войници, цивилни и роби бяха впрегнати да теглят машини. Нито жените, нито децата, нито ранените бяха пожалени. Осемнадесет хиляди впрегатни животни от всякакъв вид прибавяха подкрепата на мишците си. Всеки здрав кланкер — повече от пет хиляди — трябваше да бъде извлечен от кървавата кал до обхвата на работещо поле.

Теглещите умираха със стотици: сърцата им не издържаха на съкрушителното напрежение. Мнозина други просто рухваха от изтощение. Онези от тях, които не успееха да се надигнат веднага, биваха стъпквани от другарите си и премазвани от теглените машини, защото Джал-Ниш не позволяваше спирания дори и за разпрягане на труповете. Той твърдеше, че прегазването на рухналите служи като напомняне за останалите да изпълняват дълга си. И те го изпълняваха. И умираха.