Читать «Скрутатор» онлайн - страница 107

Ян Ирвин

— Сега ще ми позволиш ли да се оттегля с чест?

— Само след като изплатиш дълга си — отвърна жената.

Войникът се навъси.

— Какъв дълг?

— Аз рискувах живота си, когато се спуснах да те търся в онази бездна. Според обичаите на моя народ, а предполагам и на твоя, ти ми дължиш живота си. Това също е въпрос на чест.

— Но после аз те изтеглих. — Флангърс бе започнал да се поти.

— И сама щях да се изкача по въжето — излъга тя, — така че това не се брои за спасяване.

— И искаш живота ми в замяна?

— Това е единствената разменна монета, с която разполагаш.

Той дълго размишлява, преди накрая да сведе глава.

— Да, както сама каза, това е въпрос на чест. Животът ми ти принадлежи и нямам право да го отнемам, докато ти не ме освободиш.

Иризис тихо издиша затаения дъх.

— Благодаря ти, Флангърс. Няма да съжаляваш.

— Ще съжалявам всяка минута от времето, през което честта ми остава осквернена — отвърна той, — само че вече дадох дума и няма да се отрека от нея. — Войникът се изправи и се обърна към кърмата. — Но, разбира се, ако някога те спася, дългът ми ще се смята за платен и животът ми отново ще ми принадлежи. Така налага честта.

Иризис го остави. Тревогите ѝ бяха единствено отложени.

— Иризис, събуди се. — Флангърс я разтърсваше за рамото. — Нещо става.

— Какво? — промълви тя, все още сънена. Беше посред нощ.

— Тихо. — Той я издигна от завивките ѝ. — Войниците подготвят бунт. Вземи. — Той постави нож в ръката ѝ и се изправи край вратата на каютата.

Нямаше време Иризис да търси ботушите си. Тя събуди Фин-Мах и пилота. Инуи си пое дълбок дъх, очевидно канеща се да изпищи. Високата жена побърза да притисне бинтованата си длан над устата ѝ.

— Не крещи! — просъска тя. — Или всички ще бъдем избити. Има ли начин да се измъкнем незабелязано?

Инуи преглътна уплашено. Насечените ѝ вдишвания почти се сливаха в едно:

— Само като разрежем тавана.

Иризис се покатери на един сандък и прободе платнището с ножа си. Тъканта се разпра шумно — прекалено шумно, за да ѝ се понрави.

— Какво правят сега, Флангърс? — прошепна тя.

— Събират смелост да ни нападнат. Те са добре обучени. Нямаме шанс срещу четирима.

— Съмнявам се, че ще нападнат жени — каза Фин-Мах. — Наказанието за посегателство срещу жени във фертилна възраст е изключително сурово. Освен това аз все още съм перквизитор и имам известна власт, дори и след случилото се онзи ден. Те ще понесат отговорност за постъпките си.

— В безизходното си отчаяние те първо ще ни избият, а после ще мислят за последиците — рече Иризис. — Можете ли да им отвлечете вниманието, докато разрязвам покрива?

Фин-Мах направи някакво движение, което в полумрака русата жена не можа да различи. Неочаквано мъжки глас прогърмя отвъд стената:

— Ти ритни вратата, Рулф. Аз ще се заема с предателя, а…

— Защо крещиш? — изпищя друг. Звукът от гласа му болезнено се вряза в ушите на Иризис.

— Не кре… — поде първият и млъкна.