Читать «Скрутатор» онлайн - страница 105

Вечерта те се скриха сред струпани овални хълмове, напомнящи нахвърляни яйца, в гората южно от Госпет. Това бе най-доброто скривалище, което Мас успя да открие в околността. Без да каже нито дума, той влезе в каютата, за да се преоблече. След минути изникна отново, превъплътен в прегърбен старец, след което отново безмълвно изчезна сред дърветата.

Минаха три дни, а от Мас все така не пристигаха вести. През цялото това време бегълците стояха нащрек. Макар че въздухоплавът им бе скрит в дъното на стръмна долина, обградена от три яйцевидни хълма, и можеше да бъде видян единствено от някой, прелитащ директно над скалите, бегълците не можеха да се отпуснат.

В машината бе прекалено тясно, за да се говори за уединение, само че никой от тях не смееше да се отдалечи — не знаеха кога ще им се наложи да избягат. Войниците се задържаха край левия борд, мърмореха помежду си и хвърляха злобни погледи към останалите. Фин-Мах почти не говореше. Тя бе рискувала всичко във верността си към Ксервиш Флид. Ако той се провалеше или бъдеше убит, тя щеше да е престъпила клетвата си напразно.

Умът на дребната Инуи бързо гаснеше. Тя редуваше дълги периоди на мълчание с пристъпи на ожесточен вой и ридания за близките си. Контролерът представляваше единствената ѝ утеха. Той не напускаше прегръдките ѝ дори по време на съня ѝ. През останалото време Инуи го милваше, люлееше и се обръщаше към него като към бебе. Фин-Мах, обичайно загрижена за подчинените си, не успя да я утеши.

Флангърс също се усамотяваше — доколкото това бе възможно — и отпращаше Иризис всеки път, когато тя се опиташе да се приближи към него. Но на третото утро, докато високата жена се разхождаше боса по протежението на малко поточе, за да подири укритие от жегата, тя се натъкна на седящия на брега Флангърс. Той бе подпрял брадичка в дланите си. И несъмнено бе чул приближаването ѝ, но не реагира. Върху бедрото му личеше прясна превръзка, за която Иризис с удовлетворение забеляза, че не е окървавена. Ножницата с меча лежеше на един мъхест камък до него. Това не ѝ се стори необичайно: добрият войник никога не се разделяше с оръжията си.

Жената отпусна ръка върху рамото му.

— Проклета, проклета война.

Флангърс не погледна към нея.

— Аз съм обикновен войник, научен да изпълнява заповеди. Но какво да правя, когато нарежданията си противоречат?

— Следваш съвестта си.

— Съвестта ми също бива разкъсвана в две противоположни посоки, Иризис. Скрутатор Флид е добър човек, когото бих следвал безпрекословно. Но понастоящем той е отстранен от длъжност. Това прави нарежданията му нелегитимни. Същото се отнася и за заповедите на Фин-Мах. Аз ѝ се подчиних, но това ми струваше клетвата, дълга и честта. Аз станах клетвопрестъпник, Иризис, предател в собствените си очи. Убих екипажа на скрутатор Кларм, предадох онези, които се бях заклел да защитавам. Как бих могъл да живея с това?

— Не бива да губим вярата си — отвърна Иризис. — Трябва да следваме Флид, колкото и да е трудно това.