Читать «Скрутатор» онлайн - страница 106

— Ти не разбираш — тихо каза войникът. — Ти не бе принудена да избираш. Войнишката клетва е всичко. В продължение на шест години аз излагах живота си на риск, за да защитя онези, които са по-слаби от мен. Изпълних дълга си и бях възнаграден. Бях герой. А сега съм долен предател, обърнал се против собствените си другари, за да ги убие без предупреждение.

— Ти изпълняваше заповед — смутено възрази тя.

— Нима това оправдава постъпката ми?

— Не зная. — Иризис не се беше замисляла над това.

— Не събрах смелостта да се опълча на Фин-Мах, а трябваше.

Иризис не знаеше какво да отговори на това.

— През целия си досегашен живот исках единствено да изпълня дълга си — продължи той. — А след това да си изкарвам прехраната честно, да си намеря добра жена и да споделя живота си с нея, с децата и с приятелите си. Сега всичко това е изгубено. Остава ми само един изход, изходът на страхливците, но поне той ще сложи край. Сега ще те помоля да ме оставиш сам, Иризис.

Той се надигна и посегна към меча си. Иризис осъзна замисъла му едва когато половината острие бе напуснало ножницата.

— Не! — извика тя и скочи насреща му.

Макар и боец, Флангърс бе внимателен. Той не я изблъска, а каза:

— Моля те, Иризис, върви си. Това не е гледка, която…

— Ще ме изслушаш ли?

— Няма смисъл.

Той се отдръпна, изтегли меча с безшумно и опитно движение. Със следващото движение той го обърна и допря върха до стомаха си.

Иризис не бе очаквала такава бързина. Бе предполагала, че този момент ще бъде предшестван от няколко мига размисъл или някакви последни думи. Без да се замисля, тя се вкопчи в острието с две ръце. Острите ръбове се врязаха в пръстите и дланите ѝ.

Флангърс видимо се притесни при вида на кръвта ѝ — още една странност за един войник.

— Отдръпни се, Иризис — тихо каза той. — Това острие може да ти отсече пръстите в един миг.

— Тогава ще остана да живея без пръсти, защото няма да се отдръпна. Остави меча, Флангърс. Изслушай ме.

След един преценяващ поглед, целящ да провери решителността ѝ, войникът леко поклати глава. Скованото му тяло се отпусна и той отдръпна върха от стомаха си. Иризис последва движението му и не пусна острието, докато мечът не се озова обратно върху камъните. Самата тя се бе доближавала до подобна постъпка.

Флангърс я хвана за китките и обърна дланите ѝ към себе си. Върху тях и през шест от пръстите личаха дълбоки разрези.

— Погледни какво си причинила на красивите си ръце! Защо, Иризис?

Наистина необичаен войник.

— Защото ние и Ксервиш Флид се нуждаем от теб, Флангърс.

Тя изглеждаше особено красива, когато повдигна глава, за да го погледне в очите.

— И защото двамата с теб се сражавахме в подземията на Снизорт. Ти си мой боен другар.

— Тогава ще разбереш защо трябва да запазя честта си по единствения начин, който ми е останал.

— И няма да се откажеш от решението си?

— Не мога да се откажа, Иризис. Но първо ми позволи да се погрижа за ръцете ти. Сигурно много те боли.

Тя не каза нищо, но му позволи да я отведе обратно до въздухоплава, където Флангърс почисти раните, намаза ги с мехлем и ги превърза с жълтеникави парчета плат. Приключил, много внимателно той постави ръцете ѝ в скута ѝ.