Читать «Скрутатор» онлайн - страница 108

Ян Ирвин

— Магьосничество! — прошепна трети. Съсъкът му прозвуча с настойчивостта на избухващ котел.

Иризис разкъса покрива и се издигна. Флангърс я последва. Войниците все още стояха край вратата. Едър мъж изтегли меча си с оглушителен звук, поколеба се за миг, престраши се и ритна вратата. Отхвърчането ѝ бе гръмовно.

Войникът се хвърли вътре, но веднага отскочи назад, захвърляйки меча си, който се бе нажежил. Дим започна да се извива от палубата. Някой срита оръжието отвъд.

— Следващият, който шавне, получава болт право в окото — рече Флангърс, повдигнал арбалета си. — Положете оръжие.

Войниците погледнаха нагоре. За момент никой не помръдна и Иризис затаи дъх. Флангърс можеше да простреля един, но останалите трима щяха да се нахвърлят върху му. Сблъсък на четирима срещу един можеше да завърши само по един начин.

— Е, кой ще бъде пръв? — каза Флангърс, местейки оръжието последователно. — Ти ли, бабаитко?

Онзи стисна меча си.

— Готов съм да умра в името на дълга си — озъби се той. — Не ме е страх от жалък предател като теб.

Иризис усети болката на Флангърс, който не каза нищо.

— И от перквизитор ли не те е страх? — каза Фин-Мах, изникнала на прага.

Бял дим се издигаше от храсталаците, където все още лежеше нажеженият меч. Предводителят на войниците хвърли кос поглед натам и отпусна оръжие.

— Бягайте — тихо продължи Фин-Мах. — Кажете на скрутаторите, че съм ви принудила с Изкуството си. Не е далеч от истината.

Онзи кимна, без да я поглежда, и се прекачи на земята. Останалите трима го последваха. Скоро войниците изчезнаха в гората.

— Инуи — каза перквизиторът, — приготви се да ни издигнеш. Иризис, вие двамата с Флангърс приберете въжетата.

— Къде отиваме? — попита Иризис.

— В следващото място от списъка на Флид. Опасно е да оставаме тук, онези може да си променят мнението и да се върнат към първоначалния си план.

Прекараха повече от седмица в обикаляне на скривалища. В някои случаи спираха само колкото да проверят за съобщение от Ейрин Мас. През цялото време не го видяха нито веднъж.

На деветия ден от бунта те прелитаха над поредното място на среща — мъртво дърво с овъглен и кух ствол, прекършено сравнително високо. Внезапно от върха му изникна размахваща се ръка.

Инуи спря въздухоплава. Флангърс спусна въжената стълба и Мас се изкачи на борда.

— Тръгваме на запад — рече той.

— Откри ли скрутатора? — извика Иризис.

— Открих къде е — свъсено отвърна осведомителят. — Бил е изпратен да тегли кланкери. Крил-Ниш Хлар, осъден от баща си, е бил заедно с него.

— Ниш? — Иризис установи, че гласът ѝ е станал писклив. — Той е жив?

— За момента.

— Ти каза, че е бил изпратен — подкани го Фин-Мах. — Какво е станало?

— Преди шест дни е избягал и заедно с Ниш и Юлия е поел на север.

— В такъв случай можем да приемем, че е получил съобщението — каза Иризис. — По-добре да тръгнем след тях.

— За съжаление — рече Ейрин Мас — ги преследва цялата мощ на скрутаторите, включително не по-малко от три въздухоплава. Рискът е прекалено голям.

— И какво ще правим тогава?

— Ще се отправим към мястото на срещата. И ще чакаме.