Читать «Скрутатор» онлайн - страница 109

— Прекрасно! — възкликна Иризис. От дъното на сърцето си тя ненавиждаше принудителното бездействие.

Имаше и друг проблем. Финадрът, заради който бяха рискували толкова много, вехнеше с всеки изминал ден. Те се стараеха да го държат на хладно и влажно място, но това не беше достатъчно. Иризис бе сигурна, че след няколко дни той ще стане неизползваем. Тогава жертвите им щяха да се окажат напразни.

Поне Ниш беше жив. Тя бе смятала, че е приключила с него, но в последно време той често бе изниквал в мислите ѝ. Иризис би дала всичко, за да се озове край него в този момент.

Седемнадесет

Гилаелит падаше бързо, с краката надолу, така че по времето, когато Гирил успя да реагира, той бе прелетял сто дължини и се носеше право към Туркадско море. Падането от тази височина щеше да се окаже смъртоносно.

Тя сви огромните си криле в стреловидна форма и се гмурна след него. В началото не изглеждаше, че Гирил се приближава. Тетрархът местеше поглед между нея и морето. Той знаеше какво възнамерява да направи лиринкската предводителка, но щеше ли тя да успее да го стори навреме?

Гирил изрече нещо към него, макар че вятърът отнесе звука. Какво искаше тя от него?

Да забави падането! Гилаелит разпери крака и придърпа пешовете на дрехата си. Платът започна да плющи под насрещния напор. Образувалото се съпротивление се отрази на скоростта му, макар и малко. Щеше ли това да се окаже достатъчно?

Водата стремително израстваше насреща му. Гирил се хвърли надолу, сграбчи го с ноктите си, които се врязаха направо в плътта и между ребрата му. Гилаелит изкрещя от болка. Струваше му се, че ноктите на краката ѝ са се впили право в дробовете му.

Тя изрева мистични думи, размахвайки криле, за да забави падането си. Силна болка преряза ребрата на Гилаелит — нещо в него се разкъсваше. И отново. Причерняваше му от болка. Крилете на матриарха постепенно изместиха ъгъла на падане, за да го превърнат в стръмен полет. Измъченият Гилаелитов мозък пулсираше от енергията, която женската използваше, за да се задържа във въздуха.

Тетрархът прецени траекторията. И сега щяха да се врежат в морето — сигурна гибел. Заради тежестта на туловищата си лиринксите бяха безпомощни във водата. За тях плуването бе далеч по-трудно от летенето и паниката скоро ги отнасяше към дъното. Самият Гилаелит бе опитен плувец, но не би могъл да оцелее в тези ледени води — брегът се намираше на повече от левга.

Съзнанието му отново завибрира, тъй като Гирил черпеше още сила от тукашните излъчвания. Крилете ѝ нанасяха немилостиви удари върху соления въздух. Вече двамата се намираха на не повече от десет дължини над морето. Пет, три, две, една. Краката на Гилаелит задраха водната повърхност, сетне започнаха да се отделят от нея.

Но Гирил бе изтощена. Умората се усещаше в движенията ѝ — в забавените удари на крилете, в отпуснатия врат. Единият ѝ крак го изпусна и тетрархът увисна на пътя на вълните, които заплашваха да го залеят.

Едрата женска се опита да се издигне, но не успя. Вълната обля Гилаелит и го дръпна надолу. Гирил нададе вик. Цветовете върху люспите ѝ блеснаха. Тетрархът бе сигурен, че тя ще го изпусне.