Читать «Скрутатор» онлайн - страница 104

— Къде отиваме? — каза Иризис, стараейки се да остане спокойна в лицето на бедствието.

Инуи докосваше хедрона в контролера си.

— Скрутаторите ще унищожат близките ми, дори невръстното ми бебе. Докарах гибелта на всички, които обичам.

Последните думи тя изрече задавено. Сетне дребната жена се хвърли към борда.

Иризис я сграбчи, издърпа я обратно и я поведе към каютата. Инуи започна да вие и да се мята. Другата жена я остави да легне до Фин-Мах, излезе и залости вратата отвън.

Въздухоплавът бе започнал да описва кръгове. С помощта на контролния лост Иризис отново го насочи на юг. Междувременно роторът бе спрял. Подобно кланкер, въздухоплавът оставаше неподвижен без пилота си.

Иризис не можеше да използва контролера на Инуи, който бе настроен специално за последната — не и без да го разглоби до основи. Затова тя го разкачи и вложи на негово място своя индикатор. Изработен от червен халцедон, стъкло и сребро, той приличаше на произведение на изкуството. Индикаторът не само позволяваше на Иризис да вижда полето, но можеше да бъде използван и за изтегляне на енергия. В далеч по-малки количества от тази на един контролер, разбира се, но пък и роторът на един въздухоплав изискваше много по-малко енергия от краката на кланкер.

Четиримата войници стояха близо до носа с мрачни лица. При приближаването на Иризис те се отдръпнаха показно, споглеждайки се. Едновременно с това бяха и замлъкнали. Те се страхуваха от мистериозния ѝ талант и бяха огорчени от принудителното си предателство.

Никой от тях не беше местен, Флангърс също не познаваше тукашните земи. Това оставяше само един човек, а на Иризис не ѝ се искаше да прибягва до него. Тя нямаше представа как да се отнася с Ейрин Мас, човек, който построяваше от нищото всяка своя личност. Именно това я смущаваше — тя не знаеше какво да мисли за него. Още по-малко можеше да разгадае и неговите мисли. Единственото човешко у Мас бяха образите, в които той се вживяваше.

Иризис го откри от другата страна, приседнал в сянката на борда, потънал в съдържанието на свитък, по-тесен от малкия му пръст.

— Прощавай — рече тя.

Осведомителят повдигна очи:

— Чудиш се какво да правиш и къде да идеш.

Иризис все още не можеше да го погледне, без да си помисли за дебелия, плешив и перверзен полуидиот от фабриката, макар че от това му превъплъщение не беше останало нищо. Честно казано, тя бе предпочитала полуидиота.

— Така е. Нямам никаква представа какво да сторя.

Тялото ѝ услужливо се опитваше да ѝ предложи занимание, предлагайки неустоимо желание за повръщане.

— Първо ще намерим безопасно скривалище, после ще се опитам да се свържа със скрутатора.

— Как?

— Това е нещото, в което ме бива най-много — спокойно отвърна той. Увереността му успокои бушуването на вътрешностите ѝ. — Ще продължим на юг, докато не се отдалечим от бойното поле. Не, ще продължим до здрач, после ще ти дам допълнителни инструкции, ако Фин-Мах не се е възстановила до този момент.

— Тя трябваше да остави съобщение на Флид — спомни си Иризис. Тя насочи въздухоплава към хълмовете северно от експлодиралата възлова точка. — В случай че той избяга. — Колкото и малко вероятно да звучеше това.