Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 94

Стилът на Златния дом, както и свързаните със създаването му грабежи засягали по-старите и богати слоеве на римското общество. Традиционният domus на добрата фамилия в Рим бил скромен, затворен, фамилен и строг като Domus Livia, където живял и умрял Август, симетричен и праволинеен във всяко едно отношение. Вълшебният дворец на Нерон бил огромен и открит, а в същото време — потаен, извит, изваян, деспотичен, повече харем, отколкото дом, проектиран да впечатлява и дори да ужасява. Патронът бил представен от бронзова статуя с височина 30 м, която била достатъчно внушителна, за да се запази до времето, когато готите превзели Рим. Блатото, където по-късно бил построен Колизеят, било превърнато в езеро с имитация на пристанище, заобиколено от пълни с диви животни ливади и букове, насадени така, че да приличат на гори. Ако се вярва на репродукциите от 18 в. като тези на Тиеполо, таваните били богато украсени — дело на някой си Фабулус, коректен римски господин на средна възраст, който носел тогата си, докато рисувал странните романтични фрески. Златният дом останал недовършен до смъртта на Нерон, опразнил хазната и съсипал репутацията на строителя му повече от всяка друга негова екстравагантност. Отначало приемниците му се опитали да го довършат, докато накрая надменният Траян не го заровил. 1500 години по-късно случайно били открити непокътнати части от тази фантазия в цимент и именно те поразили и вдъхновили архитектите и артистите на Ренесанса, като д'Удине и Караваджо, които слизали под земята да изпишат в знак на възхищение имената си върху позлатата на Нерон.

Всички представители на Юлиево-Клавдиевия клан били опитни в използването на своя латински език, който станал толкова важен елемент в разширяването на Римската империя, колкото бил английският, или по-скоро американският, след Втората световна война. Те били най-образованите владетели, които познавал светът (Карл Велики не можел да чете и пише) и се наслаждавали на латинския език, този най-хаплив, жив и гъвкав начин за изразяване, пишели собствените си речи (с изключение на Нерон, който си имал Сенека, но пък кой ли собственик на породисто куче ще тръгне да лае вместо него?). Напълно самоуверено и за собствено удоволствие те упражнявали всички форми на belles letters. Цезар, военният историк и майстор на пиперливия език, написал пиеса, за която се казва, че била спряна от благоприличие. Август писал дълги писма на Хораций и Вергилий и съчинявал доста нецензурни епиграми (по онова време порнографията била съвсем легитимен стил в изкуството). Тиберий бил автор на стихове на латински и гръцки. Той написал също и мемоари, подобно на Агрипина, но и двете произведения били потулени от приемниците им. Калигула бил впечатляващ оратор, но заплашвал да изземе трудовете на Вергилий от обществените библиотеки просто защото му се стрували досадни. Клавдий оставил томове история, осем от които на гръцки, и изнасял лекции. От всички тях обаче най-разточителен, ефективен и оригинален бил Нерон. „Олимпийски музи, щерки на Зевса! — пише авторът на епиграми Луцилий. — Щеше да е свършено с мен, ако Нерон не ми бе снесъл сухо.“