Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 92

Подобно на Джордж IV, който пръв в Англия използвал газово осветление в павилиона в Брайтън и сам включил апарата, докато останалите придворни го наблюдавали от безопасно разстояние, Нерон, който също бил екстравагантен строител, окуражавал откривателите. Той докарал група машинни инженери от Александрия (преди това те привлекли вниманието на Юлий Цезар и наред с останалите необичайни артефакти изработили и парен двигател играчка) и ги натоварил със задачата да реализират мечтата му за Златния дом, за който ще стане дума след малко. Вероятно те са замислили и разглобяемия кораб, видян от Нерон на сцената и използван при един опит да удави майка си. (Покривът се спускал автоматично, когато корпусът се пълнел с вода.) Майката на императора била подбудена да се качи в Байя на странното плавателно средство, уж за да участва в морска разходка в нейна чест. Дяволската машина проработила според рекламата, но пред очите на голямата тълпа Агрипина без никакъв проблем доплувала до брега. Нерон бил ужасен. Обърнал се за помощ към Бур, но той му казал сам да си свърши черната работа. Нерон заповядал на един военен трибун да я убие и когато моментът настъпил, Агрипина не била изненадана — втората половина от предсказанието на астролога трябвало да се сбъдне — и просто заръчала първият удар да бъде в утробата й, откъдето навремето се появил (с трудности) императорът. Сенека, чието перо било готово, както винаги, написал писмо до Сената, описващо как императрицата била уличена в заговор срещу сина си и така фарсовото долнопробно майцеубийство било превърнато в противен малък триумф на избавлението.

След като се отървал от майка си (но не и от кошмарите около смъртта й, които го накарали да избягва свети места като Делфи и Елевзин с присъстващите там фурии), Нерон се освободил и от задръжките си. Подобно на Калигула започнал да се скита маскиран из долнопробните места на града, нахвърлял се с юмруци върху случайните минувачи подобно на отегчените богаташки синчета, излизащи открай време да търсят силни изживявания (да си припомним „мохауките“ в Лондон от 20-те години на миналия век). Колкото и да е странно, Нерон не бил садист в публичен, а в личен план и елинистичното му възпитание се бунтувало против римското удоволствие от игрите — дори се опитал да ги измести с пародийни гладиаторски боеве между патриции. Естествено, в това си начинание претърпял крах, но настоявал докрай — и това станало краят му, — че мисията му била да превъзпита римския народ. Ако останалите човешки същества бяха отдадени на изкуствата като него, бяха така талантливи, екстравагантни, надарени, великодушни и миролюбиви, светът несъмнено би бил едно далеч по-добро място! Нерон бил един наистина наивен човек на изкуството и веднъж дори предложил да се изправи пред вражеската войска и да плаче.