Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 93

Първият показател за неговата етика и естетика е приемането на васалния цар на Армения Тиридат, наложен на трона като част от сделката с Партия. Първият ден минал по традиционния начин, както било правено още по времето на Август — царят коленичил в знак на почит към императора, седящ на подиума пред строената войска. На втория ден Нерон, който щял векове наред да се слави като най-големия организатор на пиршества в света, заповядал целият театър на Помпей да бъде позлатен (само за двадесет и четири часа) и да се опъне сенник над местата за зрителите, върху който били изобразени небесните тела със слънцето в центъра, а в центъра на самото слънце да бъде изобразено неговото лице. (Нерон се смятал за царя-слънце Аполон — надуто самомнение, повторено по-късно и от Луи XIV — и имитирал бога, като свирел на лира и карал колесница, теглена от два бели коня.) Цар Тиридат се проснал пред императора и започнал да реди една персийска молитва с ориенталски хвалебствия, които сигурно щели да смутят римската аудиенция, ако тя разбираше думите му. На базата на това събитие някои учени тържествено датират и обявяват приемането на митраизма от Нерон; Тиридат определено бил богато възнаграден за представянето си — били му отпуснати по 800 000 сестерции per diem (на ден) и още 100 милиона „за вкъщи“. Светоний обаче отрича каквито и да било сериозни религиозни вярвания у Нерон, а от онова, което научаваме от разкопките на Domus Aurea (Златния дом) за вкусовете на императора, е по-вероятно представлението да е било изпълнено за негово най-върховно удоволствие.

Този огромен, зашеметяващ, враждебен за средата (поради огромните си размери — 2000 на 1000 м — той отнемал голяма част от средата на други хора) комплекс от дворци и павилиони, неодобряван от съвременниците също както не била одобрявана и миниатюрата на Джордж IV в Брайтън, бил революционен като концепция, дизайн, украса и дори конструкция; за първи път се използвала техниката на комбиниране на чакъл с цимент за изграждане на куполи, която послужила като модел за Пантеона на Адриан и на много ренесансови църкви и била толкова важна за архитектурата, колкото откриването на железобетона.

Нерон бил запален ентусиаст на тема наука. В разгара на въстанието на Виндекс настоявал да се отдели един ден, за да покаже на консулите и преторите новия хидравличен орган от „политехниката“ в Александрия, който с гордост успял да разглоби и сглоби сам-самичък. Чудото на Златния дом бил един подвижен купол, който се въртял денонощно в хармония със звездите. Нито един римски историк не си направил труда да ни разкаже как точно е действал, но най-вероятно е бил задвижван от течаща вода подобно на „машината“, създавала подобно небесно представление за Луи XIV в градините на любимия му дворец в Марли.

Майсторите и инженерите несъмнено са били радостни да бъдат наети на работа от самодържец за величествени и прекрасни начинания, които били бързо решавани, бързо осъществявани и бързо заплащани. Нероновият екип от техници, ръководен от двама италийци, но съставен от специалисти от Александрия или осигурявани срещу определена сума от Тиридат, „били умни и достатъчно дръзки“, както казва Тацит, „да победят с технически средства самата Природа и да гледат спокойно на изискванията на принцепса“. Имперската хазна бързо се изпразнила и Нерон подгонил богатите, като ги карал да се самоубиват, след като му завещаят имуществото си. Един от тях, опитвайки се да защити внуците си, предпочел да пререже своите вени и вените на майка си и дъщеря си в банята, като преди това освободил и наградил всичките си роби, вместо да се подчини на императора.