Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн

Антъни Блонд

Скандална история на Римските императори

БЛАГОДАРНОСТИ

На съпругата ми Лаура за главата й за римската кухня, на редактора на „Литеръри Ривю“ Оберон Уог, който ме остави да си водя бележки за живота на императорите, и на Джеймс Фъргюсън, който предложи да ги обединя в книга; на лорд Бриджис, който ме въведе в Британското училище в Рим и ме запозна с любезността и гостоприемството на директора и заместник-директора на тази достопочтена институция; и не на последно място, на архивния отдел на Британския филмов институт.

БИБЛИОГРАФИЯ

Няма такава. Публикациите се споменават в текста. Използвах древните римски историци и съм дълбоко задължен на „Пингуин“ не само заради поредицата им класически автори, но и за „Кой кой е в древния свят“ на Бети Радие, издадена през 1971 г. с твърда корица от Антъни Блонд. Речниците в историческите новели на Колийн Макълох, „Първият човек в Рим“ и т.н., са великолепни и ясни научни произведения. „Рим в Африка“ на Сюзън Рейвън, претърпяла вече трето издание с Рътлидж, се е превърнала в класика, а поредицата „Сокол“ на Линдси Дейвис е приятен начин безпроблемно да се потопим в нравите на Древния Рим.

АПОЛОГИЯ

В тази книга няма нищо оригинално. Дори становището ми, че император Калигула не е бил луд, а просто много зъл и много опасен познайник, може да се види у последния му биограф.

Сведенията за неочакваното поведение на прочутите с лоша слава в Древен Рим, върху което ще се спра на следващите страници, са взети най-вече от общоизвестните източници; надявам се приносът ми в случая да се състои в свежия подход. В едно писмо до приятеля си Атик Цицерон се разкрива като абсолютен деребей по отношение на нещастниците, живеещи под наем в неговите квартири. Фактът, че Брут, този „най-благороден римлянин“, е отпускал заеми с лихва 48%, е отбелязан в материалите на Сената. Смятаното за недостойно внимание на Юлий Цезар към чантата му с документи по време на игрите е било видяно от хиляди и е отбелязано от мнозина. Образът на праплеменника му Август, отегчен и останал без приятели на стари години, който наблюдавал играта на малки момчета на кубчета в скромния си дом на Палатинския хълм, докато очаквал жена му да открие девственица за следобеда му, е нещо, върху което наблягам, но което не е моя измислица; всъщност Древен Рим е бил тъй просветен, тъй жив и тъй злонамерен, че на историка аматьор не му се налага да измисля каквото и да било — нещо, което не може да се каже за един медиевист например. (Любимият ми римски анекдот звучи много съвременно: Една от лелите на Нерон била много стисната. Дала да се разбере, че не „одобрява“ — както биха казали нюйоркчани — поведението на някакъв младеж, който твърдял, че тя продава стари обувки. В отговор младежът възкликнал: Не съм казвал, че ги продава, а че ги купува!)

Тиберий, завареният син и зет на Август, бил следващият император и всъщност се оказал най-педантичният и съвестният от цялата тайфа. Мизантропията, която го погълнала, била причинена от огорчението му, че бил принуден (от Август) да изостави единственото човешко същество, което обичал — съпругата си. (Между другото самият Август не е бил отровен от жена си Ливия, както гледахме в онзи телевизионен филм. Двамата живели заедно четиридесет години и не се обичали кой знае колко, но тя нямала никакви причини да го убива — нещо, което не може да се каже за другите две императрици. Синът й Тиберий със сигурност щял да наследи властта.)