Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 96

По-голямата част от времето си прекарвал в Неапол, който бил „по-гръцки“ и по-небрежен от Рим. Засрамен от оскърблението, което можел да причини, Сенатът му предложил венци за неговите песни и оратории с надеждата да не пее и да не рецитира, но Нерон търсел истинската тръпка и докарал в града своите преторианци и кликата си от пет хиляди души. Онези, които не слушали внимателно и не аплодирали бурно, били подигравани и укорявани, с което се придавало едно особено звучене на фразата „насилствена аудитория“. В случая майката природа се намесила с едно малко земетресение, което срутило театъра, но не взело жертви (защото театърът бил пуст). Нерон сметнал това за знак на божествено одобрение и повод за поредната поема и поредното празненство. Макар римските историци да се спират най-вече върху чудовищните аспекти на личността му, той бил изпълнен с веселие и добродушие и истински страдал, че римляните не признавали способностите му. „Единствено гърците признават мен и изкуството ми“ — казвал той. Затова отишъл в Гърция (където можел да бъде сигурен, че ако вземе лирата си на някое празненство, всеки ще започне да го моли да изсвири нещо). Направил дълго турне, като се спирал във всеки град. Никой в Рим не отбелязал успеха му. На връщане минал през Путеоли, Неапол, Анций и Алба Лонга, като във всеки град организирал процесия, имитираща триумф на победоносен генерал. Явявал се в колесницата, проектирана от Август за подобни случаи, а пред него носели знамена със заглавията на успешните му песни, подобно на имената на завладените в името на Рим градове. Това бил триумф за Нерон и позор за Рим.

По това време на сцената се появява Попея. Тя била богато момиче от Помпей, където семейството й притежавало пет къщи и спонсорирало игрите. Баща й бил приятел на Сеян — изпадналия в немилост втори след Тиберий — и тя приела името на дядо си, консул и губернатор на балканската провинция Мизия в продължение на двадесет и четири години. Била прекрасна, амбициозна, омагьосваща и невинно цвете в сравнение с Месалина или Агрипина. Нерон се влюбил в нея и я обичал до смърт — до нейната смърт. Тя станала негова любовница още докато бил женен за Октавия; Нерон се страхувал да се разведе заради популярността на съпругата си. Октавия била благородна и безукорна дама, но Нерон я обвинил в прелюбодеяние (което прислужницата й отричала дори по време на изтезанията). Била откарана на един остров и вените на китките й били прерязани, за да се симулира самоубийство. Обвинението, че Октавия се опитала да прелъсти Аницет и да овладее флота, не убедило никого и само увеличило отвращението към убиеца й. Смъртта на Октавия предизвикала същата реакция у плебса, каквато била реакцията при смъртта на Шарлот, дъщерята на Джордж IV, който също бил смятан за убиец. И двамата монарси според поданиците им били способни на всякакви жестокости заради завистта си.