Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 91

Състраданието му било заглушено от алчността. Макар да бил един от малцината, които осъждали робството, той дори не присъствал на мъчителния, продължил цяла нощ дебат в Сената за това, дали да бъдат екзекутирани четиристотинте роби на убития префект на полицията Педаний. (Всички били поведени към мястото на екзекуцията им, като на войниците им се наложило да отблъскват разярената тълпа.) Голяма част от живота си Сенека посветил на заемането на пари (да си припомним ежедневните срещи на Пруст с брокера му) и благодарение на тази дейност той станал един от най-богатите хора в града, притежаващ повече от сто масички от цитрусово дърво и слонова кост (притежанието само една от тях било символ за просперитет в Рим). И в същото време Плутарх ни съобщава, че поучавал Нерон на добродетелите на истинската бедност.

Заедно със своя партньор във властта, Бур, Сенека станал приятел на императора в една автокрация, която била по-силна от който и да било официален пост. Непосредствената им грижа била майката на императора, все така непреклонна и обладана от разрушителна жажда за власт. Тацит пише: „Двамата поеха на поход срещу жестокостта на Агрипина.“ Първият й опит на една открита сесия да седне до сина си на императорския подиум бил отклонен от Нерон, който станал да посрещне майка си и я изпратил до друго кресло. По-късно тя следяла дебатите, скрита зад завесите. Тогава двамата партньори казали на Акте, освободена робиня и любовница на императора, осигурена от самите тях, да му спомене, че парадирането на майка му с влиянието й отчуждава войската. Нерон бил наивник — единственият от рода си. Той обаче реагирал, като лишил майка си от личната й охрана от преторианци и отстранил Палас, освободеният роб на Клавдий и креатура на Агрипина, от поста му на финансов контрольор, като по този начин удовлетворил обещанието му да държи влиянието на двореца настрана от публичните дела.

Римските историци смятат смъртта на младия Британик за дело на Агрипина, напълно съответстващо на политиката й да премахва всички препятствия (в това число и най-вече сина на съпруга й) по пътя на собствения й син към властта; Мириъм Грифин, един от последните биографи на Нерон, твърди, че тя изпаднала в паника, преминала е на другата страна и решила да подкрепи Британик като законен наследник, за да извади от равновесие Нерон и да го накара да отстъпи. Ходът й обаче не успял. Британик бил отровен по време на едно детско парти в двореца по време на празниците и много по-късно доста деца на знаменитости твърдели, че имали стомашни проблеми от същите сладкиши. Одобряването между Нерон и майка му през 55 г. не продължило дълго.

Нерон се дразнел все повече от неспособността на съветниците му (които, както започнал да схваща, са нейни хора) да предложат начин да го отърват от проблемната му майка. Накрая се обърнал за помощ към своя стар ментор — изобретателния Аницет, който заемал поста префект на флота в Мизенум.