Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 90

И двамата му предшественици давали същите обещания в същата реч, но Нерон удържал на своите думи в течение на почти осем години. Възроден бил старият римски идеал адвокатите да не получават възнаграждения, тъй като свободното от подкупи и влияния правосъдие следва да бъде дълг и грижа на всеки истински римлянин. Две от по-известните му изказвания са от тези спокойни дни — „О, как ми се иска да не знаех да пиша!“, докато подписвал смъртна присъда, и отговорът му на благодарностите от страна на Сената — „Ще ги приема, когато ги заслужа.“

Менторите му се допълвали един друг. Бур, който отначало бил счетоводител, станал благодарение на Агрипина единствен командващ Преторианската гвардия и режисирал възкачването на Нерон на престола. Той бил прям и безцеремонен тип и макар да не бил войник, притежавал редица типично офицерски качества — твърд, честен, но не и фамилиарен, уважаван от хората си. Освен това бил лоялен — първо към Агрипина, а след като Нерон я убил, към сина й.

Сенека представлявал далеч по-многолика и сложна фигура. Роден в богатото и просветено семейство на емигрирали в Андалусия италийци в самото начало на века — през 1 г., той бил отгледан в Рим от престарелия си дядо — Сенека Стария, който доживял до деветдесетгодишна възраст. Двамата му по-големи братя поели по cursus honorum. И тримата братя имали белодробни проблеми, което всъщност спасило живота на Сенека. Раздразнен от сладкодумните му речи, Калигула искал да се отърве от него и да му лепне участие в измислен заговор, но вместо това го прогонил на Корсика, тъй като една от любовниците му го убедила, че не му остава много живот. Той бил протеже на Агрипина, която в крайна сметка успяла да го прибере след осем унизителни години на острова и го направила претор. По време на изгнанието си Сенека писал трактати: „За естествознанието“ (където разглежда и земетресенията), „За съчувствието“, „За гнева“, на практика за всичко, тъй като бил същински енциклопедист, подобно на Волтер. На хартия Сенека е достоен пример за подражание и любимец на учителите по латински през вековете заради благоразумието си и достойния начин, по който сложил край на живота си. Неговият наситен с меланхолия и чувство за дълг стоицизъм допадал и на моралистите от 19 в.; раннохристиянската църква гледала толкова благосклонно на него, че през пети век дори изфабрикувала кореспонденция между него и св. Павел. На практика Сенека бил двуличник.