Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 86
Антъни Блонд
Ювенал е автор на прочутия израз „хляб и зрелища“ като основните нужди на простолюдието в Рим; то обаче очаквало и публични изяви от управниците си. Цицерон правел разлика между полезното и декоративното, между докове, акведукти и стени и театри, колонади и храмове (предпочитани, естествено, от Калигула). Клавдий обръщал повече внимание на полезните категории и добавил своя собствена поддръжка
Превърнал Остия, където работел при избухването на скандала с Месалина, в зърнено пристанище с фар и вълнолом. Най-мащабният му макроикономически проект, останал незавършен след единадесет години и тридесет хиляди работници, бил пресушаването на намиращото се на осемдесет и пет километра от Рим езеро Фуцине и превръщането му в обработваема земя. Подобно на дигата Махавели в Шри Ланка, начинанието не се увенчало с пъпен успех. Имал проблем с намирането на (обречени) участници в морската битка, която искал да представи, а шлюзовете, в чест на които бил организиран спектакълът, не успели да се отворят. Клавдий поправил акведукта на Агрипа, който и до днес захранва фонтана на Треви, и построил два други акведукта, единият от които е дълъг осемдесет и седем километра.
С тези публични дела в началото на управлението си Клавдий се надявал да стане (и да остане) „популистки“ император. Правел „непринудени обиколки“ и пикници с плебеите; учел ги как да правят качествено старо вино (римско умение, изчезнало в Европа до началото на осемнадесети иск), но все още не се бил пробвал в традиционната императорска роля на завоевател. И Рим бил изненадан, когато неговият петдесет и три годишен владетел — провлачващ крак учен, с треперещи ръце и несигурен глас — решил да тръгне на война.
Като игнорирал взетия под внимание от Тиберий съвет на умиращия Август, че границите на империята не бива да се разширяват, Клавдий решил да нахлуе в Британия. Югоизточна Англия вече не била непозната страна, каквато била за Юлий Цезар сто години по-рано. Успешно романизираната Галия (пример за което е Азиатик) тогава имала по-силни племенни връзки с Англия, отколкото днес. Катувелауните около Херц били белги, също като атребатите в Беркс и Ханц, а техен център бил Силчестър, основан от гала Комий, който бил фаворит на Цезар. Тези племена имали владетел на име Кунобелин (Цимбелин), който плащал данък на Рим. След смъртта му обаче синовете му прекратили плащането, а един от тях нападнал римски съюзник, който избягал при Клавдий за помощ. Това било достатъчен повод.
От Рейн и Панония били събрани четири легиона, допълнени с помощни войски и подсилени с кохорта от Преторианската гвардия. За впечатляване на варварите към тази армия от 40 000 души били добавени слонове. Въпреки всичко войниците отказали да потеглят, изтъквайки обичайните доводи, с които вече се запознахме в главата за Калигула. (Да не забравяме, че римските войници трябвало да бъдат убедени и вдъхновени, за да се задействат.) Клавдий накарал първия си освободен роб да се обърне към войниците и Нарцис ги накарал да се смеят, с което направил ненужни показателните екзекуции, замисляни от генералите.
