Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 88

Подобно на президента на Съединените щати, римският император е едновременно главнокомандващ и завеждащ външната политика. Като се изключи британската експедиция, Клавдий не обикалял империята си и предпочитал да се мотае из Италия, макар да бил страстен строител на пътища (сред които и на 525-километровия път през прохода Бренер). Мечтата му да бъде владетел и миротворец в един свят, който искал да бъде римски (всеки трябва да носи тога, както се изразявал), не била далеч от осъществяване.

Успехите му на домашния фронт обаче не били толкова големи. Агрипина вече взела на мушка лелята на Нерон, Домиция Лепида. Навремето прекрасна, богата, а сега стара и грохнала, тя задържала Нерон при себе си през двете години, когато Агрипина била в изгнание. Поради това тя можела да очаква лоши последици, ако Нерон стане император. Домиция била обвинена в магьосничество и че оставяла робите си пастири да вилнеят из Калабрия, където имала огромни имения. Нерон бил убеден, че предпочитала братовчед му, внука и Британик, и така той се явил като свидетел на обвинението срещу изкуфялата си леля. Императорът я осъдил на смърт въпреки възраженията на Нарцис.

Всички римски историци описват смъртта на Клавдий и сочат съпругата му като негова убийца. (Един съвременен историк му постави диагноза инфаркт.) Тук ще представя версията на Тацит, която е най-жива и достоверна. Агрипина прибягнала до услугите на специалист, някоя си Локуста, „неотдавна осъдена за отровителство, но с дълга кариера при императора пред себе си“. Дегустаторът на императора, евнухът Халот, и личният му лекар Ксенофонт също били въвлечени в заговора. Отровата била излята върху гъби, които Клавдий харесвал особено много и поглъщал с удоволствие. Отначало не се случило нищо — Клавдий бил вцепенен или пиян, — след което му прилошало. Агрипина била отвратена, а под предлог, че му помага да повърне, лекарят бръкнал в гърлото на пациента си с перо, потопено в бързодействаща отрова. („Ксенофонт знаел, че големите престъпления, колкото и рисковани да са, носят и големи печалби.“) Императрицата прегърнала Британик, уж за да го успокои, но всъщност да не му позволи да напусне стаята. Задържала също и сестрите. Не било направено никакво официално изявление. Мъртвецът бил завит и било разгласено, че императорът е много болен. Около пладне на 13 октомври (в благоприятен според астролозите момент) вратите на двореца се отворили и на прага начело на един батальон се появил Бур, командир на Преторианската гвардия и верен съюзник на Агрипина, готов да обяви Нерон за новия император. Неколцина преторианци били чути да се питат не следва ли постът да се заеме от Британик, но операцията на Агрипина била прекалено добре изпипана, за да бъде спряна точно сега. Нерон бил откаран на носилка в преторианския лагер, където обещал обичайните награди и бил провъзгласен за император. Сенатът и провинциите последвали примера. Агрипина постигнала своята амбиция да осигури императорския трон за сина си и да го накара да приеме съветниците й — Бур като човек на действието и Сенека като умна глава. Чрез него и чрез тях тя щяла да управлява света известно време. При раждането на Нерон един астролог казал — „Той ще бъде цар и ще убие майка си.“ Първата част от предсказанието се сбъднала.