Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 85

Агрипина била на тридесет и три, по-изкусна в политиката от Месалина и също толкова безскрупулна и твърдо решена нейният син да бъде следващият император. Действала бързо. Клавдий се съгласил, че нейният десетгодишен Нерон трябва да бъде наследник заедно със седемгодишния му син Британик; имало подобни прецеденти. Тя искала да ожени сина си за Октавия, сестрата на Британик и негова братовчедка; за това също имало прецеденти. Разтурила годежа на Октавия с обвинение в инцест. Върнала Сенека от изгнание и го направила наставник на Нерон. Осигурила за самата себе си титлата Августа. И всичко това — само за една година. През 51 г. Агрипина вече носела панталони в двореца, така да се каже; всъщност, това било обшито със злато военно наметало, в което тя посрещала посланиците. Лицето й се появило върху монети и тъй като успяла да придвижи сина си на преден план за сметка на Британик, в качеството си на майка на бъдещия император била най-силната жена, която Рим познавал някога.

На фона на дворцовите интриги, забърквани с такова ожесточение от жените му, които тихо ругаел на стари години, Клавдий изглежда малко като балама, но в областта на правосъдието (където често бил доста ексцентричен), финанси те, законодателството и администрацията той бил добросъвестен, ефективен, новаторски и силен. Клавдий бил интелигентен човек, който познавал римската история, и когато собственото му оцеляване не било под въпрос, се проявявал като справедлив, тактичен и внимателен. Реформите му били непопулярни сред собствената му класа, тъй като предпочитал прокураторите, които били негови хора, пред избираните от Сената префекти. Приносът му към рационализирането на имперската администрация бил признат доста след смъртта му, макар да бил обожествен. Поради болежките си се интересувал от медицина и бил склонен да дава на поданиците си прости и непретенциозни съвети. Почти ежедневното му присъствие на съдебни заседания било осъждано от професионалните юристи, тъй като присъдите му били капризни, емоционални и непоследователни. Веднъж един вбесен адвокат хвърлил по него чантата си. Императорът не му отмъстил. Друг път един суеверен оратор, конник от Галия, изпуснал скритото в тогата му змийско яйце — друидски талисман за късмет. Ужасен, че магията може да го засегне, Клавдий незабавно наредил човекът да бъде екзекутиран. Лесно изпадал в паника, но решенията му били винаги уместни, ако имал време да ги обмисли.