Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 87

За един месец начело с Плавций римските войски се прехвърлили в Ричборо и след няколко свирепи схватки при Медуей завладели Лондон и пратили вест на Клавдий, който чакал в Булон. Императорът, съпровождан от блестящ антураж от влиятелни патриции, за които смятал, че е опасно да ги остави в Рим — Фругий, Силан, Азиатик и Виниций, които без изключение по-късно станали жертви на Месалина, — прекосил Ламанша и потеглил към Камулодунум, където се състояло официалното приемане на колонията. Там местните владетели (сред които и една кралица на име Картимандуа, която била начело на дванадесет племена на север) признали върховенството му. Минали дълги години, преди жителите на Колчестър да видят отново слонове.

Клавдий прекарал в Британия само шестнадесет дни, но отсъствал общо пет месеца от Рим, където бдял верният Вителий, и бил твърдо решен при завръщането си градът да разбере за успеха му. Така и станало. Плавций получил (рядък за онова време) триумф и във всеки град и градче на империята хората можели да видят в някакъв вид представяне на Британия, която станала символ на онзи дотогава далечен и непознат остров. Неотдавна в Афродизиас бе открит мраморен релеф, изобразяващ покоряващия я Клавдий; били изсечени и монети с новия му прякор „Британик“. Както пише Барбара Левик, „Въздействието от завоеванието било силно из цялата империя… то е щрих на елегантност и сила за един нов и подценяван император и ефектът върху умовете на поданиците му, както и славата му, се понесли из империята и намерили отзвук дори в най-затънтените провинции.“

Всъщност победата била отпразнувана преди завладяването. За него бил необходим военният талант на Веспасиан, който имал особени трудности със залавянето на Каратак (в крайна сметка предаден от свой съюзен монарх — кралицата от севера). Клавдий пазил Каратак за друго празнуване на завладяването на Британия през 51 г. Тогава Каратак произнесъл великолепна реч, с която спечелил сърцата и аплодисментите на публиката и на Клавдий, който му простил. Тацит ни е оставил думите му: „Ако потеклото и положението ми бяха съпътствани от скромен успех, щях да дойда в този град не като пленник, а като приятел… Стана така, че унижението е изцяло за мен, а славата — за вас. Имах коне, хора, оръжия, богатство. Изненадани ли сте, че съжалявам за загубата им? Ако искате да владеете света, това означава ли, че всеки е готов да приветства поробването си?“ Каратак бил враг на римляните, прочут колкото Верцингеторикс и също толкова красноречив, но запазил живота си — благодарение на Клавдий.

Клавдий обявил Сейнт Олбън за столица на новата провинция, която по-късно станала притегателно място заради ниските цени на земята и дружелюбните местни слуги. Римляните построили пътища — участъци от тях са запазени по Уотлинг Стрийт и Ърмин Стрийт, — които позволили на крал Харълд хиляда години по-късно да втурне от Стамфорд Бридж в Йоркшир до Хастингс. Римляните добивали олово, а по-късно и седеф в Мендипс, изнасяли ловни кучета, а четиридесет хиляди британски военнопленници били използвани за строителство на мрежата от пътища в Галия. Накрая обаче цената да поддържат острова се оказала по-висока от изгодите за империята. Нерон дори обмислял изтегляне от новата провинция.