Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 78

Калигула бил (съзнателен) майстор в създаването на врагове, особено от приятелите си. Изгубил Агрипа, а сега неговият освободен роб Калист, който бил доста важна фигура, се обърнал против него, ужасен от политическото безразсъдство на господаря си. Смъртта му обаче не била причинена от това или от някакъв хитроумен заговор, които изобилствали. Когато обладаният от абсолютната власт мъж настоява публично за незабавен сексуален контакт със съпругата на друг, той обижда. Когато след прелюбодейството се връща и коментира пред съпруга, че жена му не се е представила на ниво, той обижда абсолютно.

Трибунът от Преторианската гвардия Корнелий Сабин бил един от младите съпрузи, унизени по такъв начин от императора. Друг заговорник бил Касий Херея, войник на възраст, проявил се при рейнските размирици от 14 г., когато малкият Калигула бил показан на войската. Подобно на американския генерал Патън от Втората световна война той имал висок писклив глас и Калигула непрекъснато го имитирал и дразнел. Надсмивал му се, че е женствен, и му създал неудобство, като измислил ежедневните пароли за двореца като „Венера“ и „Приап“, които били негово задължение; човек може да реши, че провокациите не са чак толкова големи, че да се стигне до убийство. Те обаче се оказали достатъчни.

В последния ден на Палатинските игри, на 24 януари 41 г., императорът принесъл в жертва фламинго и изцапал с кръвта му тогата си. Страдал от махмурлук след бурната нощ и може би ръката му била малко несигурна. Уговорен да дойде на обяд от сенатора Аспренат, към един часа той се връщал към двореца по един от подземните тунели, когато спрял да си поговори с група млади благородници от Азия, репетиращи танц за Троянската война, който щели да изнасят същата вечер. (Те били „подставени“.) В тесния тунел, без защитата на германските си телохранители, императорът бил уязвим…

Херея нанесъл първия удар, а Сабин — втория, в гърдите. Това се повторило отново и отново — патрициите убийци му нанесли тридесет удара, последният от които — вероятно от Сабин? — в гениталиите. Носачите му се опитали да го защитят с прътите на носилката (Калигула не бил единственият лош човек, обичан от слугите), но не можели да се сравняват с решените на всичко убийци. Германците пристигнали прекалено късно, за да го спасят, но успели да убият неколцина от атентаторите — Аспренат и още някои от присъстващите сенатори, просто за всеки случай. Убили един от заговорниците, който не можел да откъсне поглед от трупа, „само за удоволствие“. Един преториански трибун убил жена му Цезония, след което и малката им дъщеря Юлия Друзила, като я сграбчил за крака и разбил главата й в стената.

„В този ден — пише Светоний — Калигула от личен опит научил, че не е бог.“

Цезония била открита плачеща над тялото на съпруга си. Тя била единственият човек в Рим, който пролял сълзи. Калигула бил първият римски император, който не бил удостоен с държавно погребение. Не оставил след себе си нищо, макар че драматурзите и режисьорите да са привлечени от екстравагантния му живот. Един от филмите за Калигула бе до такава степен неприличен, че ненадминатият Гор Видал, който не е известен с особена чувствителност по въпроса, пожела името му да бъде махнато от надписите с благодарности. Актьорът Малкълм Макдоуъл изглежда по-добре от Калигула, но безумният му смях, престорената мъка по сестра му, резките промени в настроението и костюмите са автентични и достоверни. Еротичните сцени са доста пикантни. Сцената може да се похвали с убедителни копия на мрамор, позлата и порфир, подовете са покрити с изкуствена кръв и вътрешностите на измъчваните жертви. В дворците на Калигула кръвта, разюздаността и писъците от болка са били истински.