Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 77

Калигула изпитвал особено удоволствие да дразни евреите, макар да почел приятеля си „Ирод“ (всъщност Марк Юлий) Агрипа, като добавил към царството му тетрархията на Филип, с което вбесил сестра му Иродиада. (Потомците на Ирод Велики се обичали помежду си не повече от потомците на патрона му Август.) На път към новото си царство Агрипа спрял в Александрия и за да окуражи сънародниците си, които се намирали в обичайната вражда с гърците в града, решил, че няма да е зле да се поразходи по улиците с телохранителя си. Тази постъпка дала началото на първия регистриран погром, който римският губернатор не направил опит да прекрати. Двете враждуващи страни изпратили делегации в Рим с оплаквания и били посрещнати сърдечно от Калигула. На евреите, водени от философа Филон, било казано да дойдат по-късно. Изминали месеци и междувременно римският прокуратор в Ямния в Юдея съобщил на императора, който вече се смятал за бог (поне в Изтока), че юдеите са разрушили посветения му олтар в града. (Същият човек арестувал Агрипа, тъй като дължал един милион сестерции на Тиберий.) Калигула решил, че на евреите трябва да се даде урок и заръчал на губернатора на Сирия Петроний да му издигне огромна статуя, която да го изобразява като Юпитер, и да я постави в Светая светих в Йерусалимския храм — място, където имал право да влиза единствено първосвещеникът, и то само на Йом Кипур. При нужда губернаторът имал право да използва два от четирите си легиона при изпълняването на тази заповед.

Тази нечувана постъпка се разглежда като знак, или по-скоро като доказателство за безумството на Калигула, но като имаме предвид предишните му прояви в района, можем да допуснем, че всичко е било запланувало — Калигула е имал дяволското коварство да настъпва своите еврейски поданици точно там, където ги боли най-много. Петроний изпълнил дословно каквото му било заповядано и прехвърлил легионите си на юг, до границата на Галилея, но писал на императора си, че евреите са толкова развълнувани, че дори не обръщали внимание на жътвата; с други думи, въстанието било неминуемо и щяло да доведе до загуба на доходите. Единственият му приятел Ирод Агрипа, който се върнал в Рим, бил ужасен, с разбито сърце и вероятно едва не получил удар, когато чул новините. Пратил на Калигула дълго писмо за имперската политика към евреите и в името на приятелството им Калигула заповядал на Петроний да се изтегли, при положение че евреите не се противят на култа към императора извън пределите на Йерусалим. Според Филон обаче той тайно решил да си отмъсти и смятал да издигне статуята по време на предстоящата му обиколка из Изтока. За щастие умрял преди това.