Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 80
Антъни Блонд
В нощта на убийството, докато се излежавал край масата на кана — две (ако е останал трезвен, това е била единствената нощ в живота му), Клавдий обещал дарение между 15 000 и 20 000 сестерции на гвардеец и съразмерна сума на всеки офицер. Естествено, това неимоверно и безпрецедентно количество пари му осигурило Преторианската гвардия. Двете страни се нуждаели една от друга; на преторианците им бил необходим император и макар Клавдий да не бил пряк наследник на Калигула (ако въобще някого го интересувало), той бил племенник на Германии и по този начин — свързан с основателя на династията Август — връзка, която имала значение за мнозина. Това му давало наследствено преимущество пред съперниците му — Марк Виниций, зет на Калигула, Валерий Азиатик, богаташ от Виена при Лион, за когото ще говорим, и Галба, командващ легионите по Горен Рейн, който научил прекалено късно за смъртта на Калигула, за да предприеме нещо. Клавдий успял от казармите да прати послание до Сената, че „не се стреми към властта, но че няма да се откаже от предложената му отговорност, че той най-добре от всички осъзнава опасностите на тиранията, че управлението му ще бъде справедливо и ще остави свобода на всички в неговата администрация, ако бъде избран, или пък отмъстително, ако бъде отхвърлен. Сенатът се огънал. Клавдий познавал историята (та нали той самият бил автор на четиридесет книги за Рим) и знаел, че приложената рязко сила е най-доброто оръжие в политиката.
Така Клавдий, прехвърлил вече петдесетте, станал наследник на нещо, което никой не предполагал, че ще бъде негово. Той бил изтърсакът на фамилията; историците обикновено приписват кекавостта му на полиомиелит, но днес церебралната парализа се смята за основен виновник за симптомите му — влачене на десния крак, дрезгав, хриплив глас, сополив нос и неконтролируем смях при възбуда. Ръцете му леко треперели и понякога заеквал — вероятно заекването се дължи (както и при покойния Джордж VI) на някоя глупава бавачка, която завързвала на гърба му лявата му ръка, която предпочитал да използва. Представял се по-добре, когато седял, и тъй като престанал да страда от стомашни спазми след възкачването си, вероятно част от проблемите му са били психосоматични.
Започнали да си дават сметка за състоянието му, когато наближил четиринадесет — когато в знак на зрелост се обличала т.нар.
Загрижеността или съчувствието към недъгавите е модерен феномен. Римляните, които били чувствителни към физическата красота и външното съвършенство, показвали само отвращение към „лошо посрещания конник“, какъвто станал Клавдий, без надежда за нищо повече. Собствената му майка говорела за него като за „чудовище в човешка форма, от онези, които природата започнала и оставила недовършени“. Сенека също се отнасял презрително към него. Баба му Ливия не можела да понася да го гледа. Прачичо му Август бил по-внимателен и Светоний цитира три писма помежду им за това, какво да правят с Клавдий и проблема му. В първото Август се безпокои дали е напълно вменяем и дали няма да стане за смях (а покрай него — и цялата фамилия), ако бъде допуснат до императорската ложа на игрите; във второто казва, че ще кани младия Тиберий Клавдий да се храни всеки следобед, вместо да го оставя през цялото време на учителите му, а в третото изразява изумлението си, че той можел да говори така добре пред хора. Въпреки това Август не му дал никакъв сериозен пост и никаква сериозна сума, като го споменава в завещанието си като „наследник трета степен“. През прекараните в сянка години Клавдий търпял обществена и политическа фрустрация, утежнена от бедност и болести. Макар и приветстван бурно от тълпата като Германик, той бил осмиван и презиран от равните нему, които се забавлявали, като го замеряли с костилки от фурми и маслини на празненствата на Калигула дори когато бил консул заедно с домакина им, а когато заспивал, напъхвали ръцете му в пантофи, за да разтърка очите си с тях, когато се събуди. Направили го член на две второстепенни жречески колегии и веднъж получил бакшиш от четиридесет жълтици, което според фамилията било повече от достатъчно. На два пъти Тиберий отхвърлял молбите му за някой скромен пост, но въпреки това му оставил известна сума в завещанието си.
