Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 79
Антъни Блонд
КЛАВДИЙ
Клавдий имал не една или две причини да се спотайва, когато научил, че племенникът му, император Калигула, бил убит малко след един часа на 24 януари 41 г.
Той излязъл от игрите да обядва преди Калигула с двама сенатори, които може да са, а може и да не са били съучастници в заговора, и вероятно са чули врявата долу. Ако е бил съучастник (учените още не са стигнали до консенсус), Клавдий би трябвало да се намира в опасност от вбесените германски телохранители, а ако не е — от убийците — младите благородници, които нямали конкретен план освен нагласата на патриция, според която смъртта на императора винаги била възможност за възстановяване на републиката. Клавдий, който нямал амбицията да стане герой, се скрил, но не особено умело. Може би на преторианеца, който забелязал показващия се зад завесата чифт скъпи сандали и го открил (с вика „Намерих Германик!“), не се наложило да го търси прекалено дълго. Този офицер, някой си Гратус, бил човек от елита и високото му заплащане и привилегии биха били подложени на риск, ако Рим остане без император. Затова той извел ломотещия уплашен мъж на средна възраст, успокоил го, поздравил го като
Клавдий останал там като „пленник“, както твърди самият той, но нямал нищо против да бъде третиран специално. За целта използвал една техника, описана от най-новия му биограф като „непочтена, по същество инфантилна, но вършеща работа и използвана и от други — от Хенри II (Английски при убийството на Бекет) и Елизабет I (за екзекутирането на Мери Шотландска) срещу вътрешни заплахи (1170 и 1587 г.) и от Рейгън против Иран и Никарагуа. Тя се състои в това другите да се оставят или да бъдат подтикнати да действат, докато подбудителят остава „в неведение“ за ставащото. Така слугите или подчинените се принуждават да поемат отговорности, но са лишени от защитата на заповедите отгоре.“ Това изглеждащо тъй сложно начинание било дело на смятания за глуповат Клавдий и само за няколко часа му осигурило императорската власт. Каквото и да е станало (основните авторитети имат различни версии — за Светоний той си остава идиот, за Йосиф — глуповат и воден за носа от големия семеен приятел Ирод Агрипа, който погребал Калигула в плитък гроб), то определено е станало за четиридесет и осем часа и същите преторианци, които го отнесли в казармата, го ескортирали обратно до Палатин, където му била връчена цялата власт, държана и от предшествениците му.
