Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 75

Той бил убийствено дете звезда с разрешително за убийство. Най-близките му хора били убити, а последната му връзка била с един порочен старец, погълнат от омраза и недоверие — неговият морален наставник. Единственият му другар за игра и приятел бил Ирод Агрипа — очарователен, но негоден за нищо младеж, чийто предшественик бил най-големият семеен убиец и мъчител — Ирод Велики. Калигула бил (много) извратен комедиант, погаждащ най-отвратителните номера, а не престъпен малоумник; не е бил и идиот, тъй като не би могъл да застане начело на Рим. Жертвите му винаги били само от висшата класа и броят им далеч не е толкова голям, колкото си представят по-късните поколения. Установено е, че личният живот на императорите засягал само онези, които имали нещастието или били достатъчно амбициозни, за да се намират близко до тях. Ужасите и шумните веселби в дворовете на Калигула и Нерон ставали в изолация и по време на управлението им хората живеели добре; и двамата били изключително популярни сред плебса. (Калигула възстановил правомощията на комициите, отнети от Август.) Римската империя карала на автопилот.

Калигула бил ужасен шегобиец — което го провалило — и използвал прищевките си, за да развеселява и тероризира приближените си. Той обаче никога не направил коня си консул, макар да твърдял, че би могъл да го стори. Никога не е заповядвал убийство на свой гост по време на вечерно празненство — макар да казвал, че можел да го направи. Безчинствата му стигнали до края на мислимото, когато се облякъл (обичал да се облича) като бог и издигнал светилище на египетската богиня Изида като сигурен начин да засегне римската чувствителност (събуждайки спомена за ужасната Клеопатра). За да увеличи доходите (според собствените му думи), превърнал част от двореца в публичен дом, чийто персонал били римски матрони и техните дъщери. Провеждал търгове и веднъж един богат възрастен конник задрямал по време на наддаването, а когато се събудил, открил, че е купил група гладиатори за девет милиона сестерции. Можем да си го представим как е замислял тези сложни номера със сатанинско кикотене. По-опасна обаче била безжалостната му жажда за завещания и новогодишни подаръци — откъдето са и самоубийствата. Когато един смятан за богат човек бил изтормозен до смърт от императора и се оказало, че не притежава никакви пари, Калигула възкликнал: „Горкият, умря напразно“. Подобни забележки били повтаряни — каквато и била целта — в таверните на Рим и го правели популярен сред масите, които виждали в негово лице съюзник в някаква своеобразна класова война.