Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 73
Антъни Блонд
Гай бил потресен. Никой не отвърнал на виковете му и Макрон, човекът, на когото се доверявал след смъртта на Сеян, наредил да бъде задушен със собствените му чаршафи. Когато вестта за смъртта му стигнала Рим, градът се изпълнил с ликуване. Навсякъде се чували викове „Хвърлете Тиберий в Тибър!“ Той обаче получил своето отмъщение. Завещал на римляните Калигула.
КАЛИГУЛА
Гай Юлий Цезар Германик, останал за историята, но не и за съвременниците му, Калигула (малкото гамашче), бил — както обичал да изтъква самият той — най-царственият император. Облякъл пурпурното наметало на двадесет и четири годишна възраст сред овациите и големите надежди на Сената и римския народ, които си въобразявали, че е невъзможно да има някой по-лош от покойния император Тиберий. По майчина и по бащина линия той бил потомък на Август и Ливия, а чрез баба си Антония — и на Марк Антоний; баща му и дядо му, Германик и Друз, били прочути и обичани генерали. Един от най-ранните му спомени бил как се вози в колесница с баща си под приветствените викове на тълпата, а друг — как е показван от склонната му към театрални изяви майка Агрипа на бунтовната армия на Рейн, облечен като малък войник.
Една от фантазиите на Калигула за самия себе си била като за герой завоевател, но той никога не е водил сериозно война. През 39 г. му се наложило да сложи край на бунт в един лагер в Горна Германия, подбуден от Емилий Лепид, син на триумвира със същото име, създал толкова грижи на Август. Претенциите му се основавали на близостта му с Калигула като вдовец на обожаваната му сестра Друзила и любовник на другата му сестра Агрипина. Двамата главни заговорници били екзекутирани, а две други сестри — прогонени.
Така на Калигула му се налагало да мисли как да уплътни времето и да впечатли войските си. Предприел няколко похода оттатък Рона с помощта на Веспасиан, тогава бил претор, и Галба, когото познавал като младеж от Капри (и двамата по-късно станали императори). Презимувал при Лугдунум (Лион) и приел едно пратеничество на добра воля от Сената, в което участвал и чичо му Клавдий, когото според слуховете хвърлили в Рона. Това е типично за стила на Калигула — той организирал състезание по реторика и наказанието за изгубилия било точно такова. Чичо му Клавдий бил пелтек. Освен това Калигула организирал продажба на търг на императорска собственост, като заставял участващите да плащат луди пари; така моделът му на поведение започнал да се оформя. За германския му триумф били използвани галски роби с боядисани в червено и жълто коси, за да приличат на германци. През пролетта на следващата година (40 г.) Калигула събрал армия в Булон за завладяването на Британия, но походът бил отменен под предлог, че заточеният син на британския владетел Кунобелин (Симбълайн) прекосил Ламанша, за да предложи на местните жители да признаят властта на Рим. Истината е, че войниците отказали да помръднат от местата си. Страхували се да прекосят „океана“, смятан от тях за края на света, за да завладеят един остров, който не се покорил дори на великия Юлий Цезар, където шансовете за плячка са минимални и който бил населен от варвари, боядисващи кожата си синя и принасящи в жертва деца преди битката (обичай на друидите). Калигула им заповядал да съберат миди
