Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 65

Ливия била твърдо решена синът й да бъде наследник, но не и дотам, че да се отърве от внуците си или от съпруга си. Не било необходимо нито едното, нито другото. Тя доживяла до дълбока старост и била наградена от Тиберий с неприязън — обичайният му отговор, — подправена с уважение. Всъщност през целия си живот той обичал един-единствен човек — Випсания. Тя била дъщеря на обичания от любимия на Август човек на действието — Марк Випсаний Агрипа, и бракът й с Тиберий бил в действителност политически съюз; той обаче я обичал и когато му било наредено да се разведе с нея и да се ожени за единственото дете на Август, Юлия, за да се създаде по-силна династична връзка, в сърцето на Тиберий се отворила рана, която така и не заздравяла. Светоний разказва как видял случайно Випсания в Рим и я „проследил с насълзен поглед и голяма мъка на лицето; след това се погрижил да не я вижда никога повече“. Тиберий станал съвестен зет, опитал се да хареса Юлия, но когато детето им умряло, той поел по пътя на омразата, войната и дългите вечерни запои.

Първата му офанзива била срещу силното и опасно племе кантабрии (може би баските?). Юлий Цезар смятал, че ги е покорил, като продал годните да носят оръжие мъже в робство; шест години по-късно обаче всички те едновременно избили господарите си, вдигнали ново въстание и трябвало да се вземат мерки. После Тиберий коронясал нов цар на Армения, върнал орлите, изгубени от бедния богат стар Крас в Партия, командвал армиите в Панония (Далмация) и Германия, където предприел поход до Елба и се върнал с 40 000 военнопленници, които заселил в Елзас.

Макар и млад, Тиберий бил много работлив и добър командир и си получил заслуженото — бил избиран за квестор, претор и консул, преди да има право да заема тези длъжности поради възрастта си. В този момент, в зенита на забележителната си кариера, Тиберий обявил намерението си да се оттегли на Родос като най-обикновен гражданин. Този студен, мършав и мрачен мъж, останал цял живот необикнат и неразбран, със силно чувство за справедливост и отговорност, бил също така импулсивен и, както споменахме, противоречив. Жадувал да бъде приеман от образованите хора и именно затова избрал Родос — прекрасно място, предпочитано от гръцките учени, което станало за римляните онова, което била Флоренция за англичаните — място, където човек може да се потопи изцяло в една по-стара и по-развита култура. Римляните, с които не си направил труда да се сбогува, твърдели, че с това свое доброволно изгнаничество се опитвал да избяга от ужасната си жена и да се оттегли от съревнованието с доведените си синове Гай и Луций, смятани по онова време от дядо им императора и от цялата империя за най-вероятни наследници на властта. На Родос Тиберий се правел на скромен учен, шляел се из форума и разговарял, облечен като обикновен гражданин; с него обаче бил и астрологът му Тразил, за да му напомня, че не може да избяга от съдбата си. (Този всезнайко познавал така добре начина на мислене на работодателя си, че когато веднъж го попитали защо изглежда така посърнал, признал опасенията си, че Тиберий иска да се отърве от него. Било му простено.)