Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 64

Като принцепс в Рим Август вярвал в разширяването на хегемонията на Сената и народа, но двете унизителни загуби в Германия го накарали да реши, че е направил достатъчно и че границите следва да си останат там, където са. Печално известният генерал Вар изгубил цели три легиона, изклани след измама в една гора през 9 г., и кошмарът от тази катастрофа преследвал Август до края на живота му. Когато никой не го гледал (или поне така си мислел), той удрял главата си в стената на малката си къща на хълма и крещял „Вар, Вар, върни ми легионите.“

Апотеозът на Август по един случаен начин апелирал към скромния му и пестелив дух. Пътувал от вилата си в Соренто, когато екипажът на един кораб от Александрия, облечен в бяло, носещ гирлянди и люлеещи се кандила, го обградил, като пеел „Чрез него живеем, за него вдигаме платна, благодарение на него се радваме на свобода и богатства“. Тази сантименталност несъмнено е отекнала в цялата средна класа и бюрокрацията, която създал за сметка (ако имало значение) на старите фамилии от времето на републиката, с които се сродявал, но от които така и не станал част. Този спомен подсладил последните няколко месеца от съществуването му, което се оказало дълго и недотам щастливо. Последните му думи били „Е, нима не изиграх добре ролята си?“

ТИБЕРИЙ

В един телевизионен филм, след като съобщава на сина си Тиберий, че императорът току-що си е отишъл, Ливия добавя — „И между другото, не пипай крушите“. На практика тя не е имала причина да отрови съпруга си. Отношенията им през петдесетте години брак охладнели, но той й бил по-нужен жив, отколкото мъртъв, а освен това тя не го е мразела. Август не харесвал доведения си син, зет и в крайна сметка наследник на съзнателно (и сред много лъжи и преструвки) създадения имперския трон. Наследяването му от Тиберий не е било предрешен въпрос за него. Всъщност към края на живота си той се забавлявал, като се питал пред всички кой ще бъде следващият император — кой има способността и волята, кой има желание, но не може, кой е просто алчен за власт — и в тези гатанки името на Тиберий не се споменавало. Разбира се, самият Тиберий е чувал за това и имената на останалите кандидати се запечатали дълбоко в паметта му.

Освен това след смъртта на всеки император от Юлиево-Клавдиевата династия (Тиберий добавя рода на Клавдиите, който бил по-знатен и високопоставен от този на Юлиите) римските патриции неизменно настоявали Сенатът да използва възможността и да възстанови консулското правителство и републиканските институции, а също и старите постове и привилегии.

Дали Тиберий наистина е желаел тотална власт?

Той се явил пред Сената, наблегнал на собствената си непретенциозност в сравнение със славата на незабавно обожествения Август и предложил да подели властта с други, Тиберий бил съвсем неподправено скромен, мразел тълпите, суетенето, помпозността, „страхувал се от свободата, но повече мразел ласкателството“. Освен това бил склонен да казва противното на онова, което мисли. В края на дебата обаче, когато Гал, който бил женен за любимата му бивша съпруга Випсания, и един друг сенатор на име Арунтий, любимец на Август, засегнали (може би единствената) чувствителна струна на душата му, като намекнали, че се мъчи да избяга от отговорност, той отстъпил и приел трона. Тиберий бил последователен единствено в това да бъде против; на практика той бил най-добрият кандидат — обучен за поста, успешен и пестелив, който в продължение на години бил втори след Август и делил с него властта на трибун и проконсул. В резултат на това той управлявал безукорно, макар без чар и замах, докато подминаваната му от всички мизантропия не го превърнала в садистичен и параноичен стар тиран на Капри — ролята, в която е запомнен (несправедливо) най-добре.